Не мина и без „инциденти“ разбира се. Мишлетата ходи да ги вземе сестра ми. Изненадващо ѝ бяха дали вече големи мишки, а не бебета, с каквито ми обясниха че трябва да го храня. Все пак ѝ ги беше дал човекът, излюпил и отгледал змията, та реших, че той знае какво да му дам.

За съжаление не успях да видя как точно ловува – бях в кухнята, сестра ми тръгна да си взема душ и пътьом почти се разпищя щото „… и видях как мишлето риташе с крака!“. В първия момент се изплаших, че няма да може да го изяде – в сравнение с главата му мишката беше огромна. Да да – докато отида да взема фотоапарата и вече го беше преполовил. Изобщо го „всмука“ за около минута. А след това доволно се нави на кълбо и изобщо не пожела да погледне второто мишле…

Ако някой иска да види снимки – може да го направи тук, тук и тук. Нарочно не ги слагам направо, че Блогосферата всякакви хора я гледат.

От преди час и малко съм горд собственик на амурски смок – Elaphe schrenckii. Мъжки, на 1 година, около 75-80 см, хранен е вчера. За сега се опознаваме, но се надявам всичко между нас да се развие добре. Изпитът е в понеделник или вторник – тогава ще се храним у нас.

Ей тук живее:

Снимката е малко кофти, обаче нямах време да се занимавам и с това…