Всеки си има своите малки странности, разбира се, само че повечето хора намират моите за прекалено „ексцентрични“. Например лекото облекло през зимата. Ми не ми е студено. Поне не го чувствам студа така, както вие го правите. И за това си има обяснение – работих близо година в едно сървърно помещение, в което температурата е 16 градуса. Беше лято. Климатикът беше точно над главата ми и се налагаше да работя с шапка и пуловер и да излизам на „стоплящи“ почивки на всеки час. При температури над 30 градуса към 18 часа си тръгвах вдървен от студ и с пуловера. Е от тогава ми стана нещо – явно ми се е увредил центъра в мозъка, който отговаря за усещането за студ. Или там който център отговаря за тия неща.

В нашето семейство винаги се е яло люто – все пак и двата рода са „люти“ македонци. Е, аз като малък – пък и като по-млад – люто не вкусвах. Не можех да разбера откаченото удоволствие на дядо ми да обядва със сол, изсипана направо на покривката на масата и 5-6 люти чушлета, които топи в нея – е какво би му харесало на един човек да си изгори езика?

Да, ама станах голям, после още по-голям и отидох в Индонезия за едно доста дълго време. Принципно индонезийската кухня не е люта – даже бих казал, че повечено ястия с месо са сладки, защото ги правят с един характерен фъстъчен сос. Но пък винаги на масата имаше една купичка с фигурално нарязани дребни лаймчета и една купичка с разрязани на две пресни зелени люти чушлета в соев сос. Подправки – също като нашите оцет и олио. Е няма толкова люти чушки.

Но въпросното ми заключение беше твърде бързо опровергано със пристигането ми в Нигерия. Едно, че работех с индийци и второ – те ме открехнаха за наличието на нещо, наречено peri-peri, piri-piri, african birdseye, african red devil и какво ли още не. Тоест – африканската версия на люта чушка. Ама наистина люта ви казвам. Там пък изобщо не се лигавят със соев сос и прочие неща – piri-piri сосът представялява изсушени и стрити местни червени люти чушлета с малко растителна мазнина за получаване на каша. А това колко ориз или ям изяжда…

Та явно и тогава някакъв център в мозъка ми се увреди. И от тогава освен в сладкишите (а аз сладкиши не готвя) във всичко останало слагам по една щееедра пропорция люти чушлета. Даже си донесох един буркан изсушени чушлета от Нигерия.

Сигурно се подсмихвате, ама работата е сериозна. Брат ми непрекъснато протестира, сестра ми направо отказва да яде нещо, което не е видяла как приготвям. Даже и ако е гледала – пак отказва поне 3/4 от ястията. Именно щото е видяла. Само Надя уж държи фронта, ама и тя нещо…

Михаил Кенанов също има статия на сходна тематика.