Та всички наоколо искат да отслабнат. Дали наистина е добре да отслабнат или не е въпрос, на който няма да се спираме сега – сега искам да ви занимая с малко прости математически упражнения, които направих тази сутрин в автобуса на път за работа. Той автобусът се повреди и трябваше да чакам следващия на Цариградско, та имах и малко допълнително време да ошлайфам мисълта си.

Най-напред трябва да ви предупредя, че не съм дипломиран диетолог или специиалист по храненето, не съм и недипломиран такъв, а и нямам претенции да бъда. И биолог не съм, та може малко и да съм объркал точните медицински термини, ама смятам, че ще ме разберете. Всичко, което ще прочетете по-долу се базира на моя здрав (по презумпция) разум и няколко простички аритметически действия. И така – да започваме:

Приемаме, че всеки човек иска да свали излишните си килограми, които се помещават в тялото му (моите са на корема) под формата на мастна тъкан. Идеята да отслабваме, намалявайки костна, нервна или мускулна тъкан няма да ги разглеждам поради очевидната им абсурдност, поне за мен. Та така – реши ли сме да отслабваме, като „горим“ мазнини.

С „изгарянето“ на 1 кг натрупани мазнини тялото ни си осигурява около 7000 ккал (за простота на сметките, иначе са малко повече, ам на кой му пука). Очевидно за да накараме тялото ни да прибегне към консумация на натрупаните за черни дни запаси трябва да го поставим в състояние на „черни дни“ – т.е. да консумираме по-малко енергия, отколкото изразходваме. И за да излезе енергийният баланс в края на деня, а и понеже в Природата нищо не се появява от нищото (мда – богатството на българския език) – тялото ни ще прибегне към тези натрупани запаси.

До тук – добре. Сега започваме с недобрето. С разни сложни и завъртяни математически формули, които включват ръст, тегло, възраст, пол и разни коефициенти, изнамерени по метода на Нагодиго-Налучников учените са установили, че човек с моите параметри (мъж на 30, висок 174 см, тежащ 80 кг, работещ в офис, прекарващ 3 часа във фитнеса седмично, ежедневно ходене на 3+ км и велосипедизъм през уикенда) изразходва дневно около 2200 ккал. Т.е. ако всеки ден консумирам по 2200 ккал, то теглото ми няма да се промени.

И сега простата сметка – ако спра да ям изобщо и продължа с абсолютно същото темпо на живот и тялото ми консумира само и единствето натрупаните в него мазнини, то аз ще отслабвам с по около 2 кг на седмица.

Така – до тук разсъжденията ни бяха за сферичен кон във вакуум. В реалния свят, обаче, нещата не са толкова лесни. На първо време аз мога да не ям един ден и да продължа с това темпо (ако и вечерта да съм умрял от глад и съответно – малко повече изрервен от което), но 2, 3 че и повече дни – абсурд. Най-малкото няма да имам нужната енергия за фитнеса. Всъщност тялото ни си има защитни механизми и при поставяне в едно такова състояние на остра липса на енергия то буквално изключва системите една по една. Ето защо ако наблюдавате известно време човек (жена, най-често) на силно рестриктивна диета няма как да не забележите, че той постоянно е в едно полусънено състояние, липсва му каквато и да е жизненост и желание (всъщност и възможност) за извъшване и на най-простите физически усилия… Бил съм свидетел как такива хора отказват да отидат на обяд защото 500-те метра от офиса до пицарията им се струват непреодолимо разстояние.

Тогава какво правим? Ами явно ще трябва да ядем все пак. И какво – ако консумирам по 1200 ккал на ден (което пак са супер малко – това са 2 шоколада например) за 1 седмица мога да сваля едва 1 кг. А всъщност ако искам да отслабвам с едни разумни темпове би трябвало да консумирам по около 1600-1700 ккал и да отслабвам с по около 1 кг за 2 седмици. Да – това е разумното темпо – половин килограм седмично.

Е добре де, ама и аз като вас съм чел мноого диети, с които отслабваш с 2 килограма за 3 дни, че даже и повече. И познавам хора, които са го постигали. Е как става тоя номер тогава?

Всъщност обяснението е изключително логично. Отслабването се дължи на намаляване на количеството на всичко друго, но не и на мазнини в тялото. Най-често (и лесно) се отслабва от дехидратация. И не – това, че пиете по 2 литра вода на ден не означава, че не се дехидратирате. Ако се вгледате във всички тия драстични диети няма как да не забележите, че всички изрично изключват солта и се набляга на храни, бедни на натрий – познайте защо. За „ползите“ от дехидратирането няма какво да говорим – който го интересува да се поразрови из Интернет.

Е хубаво, ама какво да правим тогава? Очевидно диетите не решават проблема – ако почетете малко новия ми любим сайт ще видите, че мненията са главно два типа: как да сваля 3-5-10-15 кг (за 1-2-3-4-5 дни, най-често) и (любимото ми) с каква диета ще сваля килограми и ще ги запазя след това, щото след предната си ги върнах двойно… По пътя на логиката всеки разумен човек би следвало да стигне до простичкия извод: щом си стигнал до диета, значи нещо в начина ти на живот куца. Ако не го промениш – никаква диета няма да ти помогне.

Не мина и без „инциденти“ разбира се. Мишлетата ходи да ги вземе сестра ми. Изненадващо ѝ бяха дали вече големи мишки, а не бебета, с каквито ми обясниха че трябва да го храня. Все пак ѝ ги беше дал човекът, излюпил и отгледал змията, та реших, че той знае какво да му дам.

За съжаление не успях да видя как точно ловува – бях в кухнята, сестра ми тръгна да си взема душ и пътьом почти се разпищя щото „… и видях как мишлето риташе с крака!“. В първия момент се изплаших, че няма да може да го изяде – в сравнение с главата му мишката беше огромна. Да да – докато отида да взема фотоапарата и вече го беше преполовил. Изобщо го „всмука“ за около минута. А след това доволно се нави на кълбо и изобщо не пожела да погледне второто мишле…

Ако някой иска да види снимки – може да го направи тук, тук и тук. Нарочно не ги слагам направо, че Блогосферата всякакви хора я гледат.