Накратко – RAM DHX.1, само че вместо e.13 Ali-Direct-Mount Stem лапата е FUNN RSX DIRECT.

Сагата се точи от 15 март, даже и ме разнасяха в интернета за това колело. За сега не съм го карал по предназначение, само в София.

Обаче окачването Boxxer Team + Vivid 5.1 работи по съвсем различен начин от Pike 426 + Pearl 3.1.

Всъщност скалното катерене се оказа не чак толкова скъпо занимание – срещу максимум 150 лв за еспадрили и 30 лв месечно за неограничен достъп до стената в Ректората на СУ (работно време 7 – 22 21 часа без неделя… май) можете да си осигурите endless hours of fun. Или мускулна треска, или болка в пръстите – на ръцете от висенето, на краката – от тесничките еспадрилки.

Но пък е много забавно – или поне на мен страшно ми хареса. Е – да не давам такива крайни мнения, че вчера за първи път в живота си прекарах 50 минути на стена, ама все пак! Пък и вече мога да мина почти 4 метра траверс без да падна!

За съжаление условията за практикуване на този „спорт“ в София (като за работещ човек) не са кой знае колко добри – стената в СУ е ОК, предполагам, но битовите условия – съблекални, душове и прочие – изобщо не са. Катя сподели, че май ще пускат (или са пуснали съвсем наскоро) друга стена в Студентски град (май), та искам да помоля ако някой има повече информация да я сподели.

И един приятелски съвет към по-младите читатели: Мили деца и младежи – не чакайте да станете на 30, да се обездвижите и да качите десетина излишни килограма за да откриете тези забавления. Не че не можете да им се наслаждавате и така, но ви съветвам да си го спестите.

Накратко – повечето хора смятат, че (аз лично) харча прекалено много пари за неща, чийто пълен потенциал като аматьор не мога да използвам напълно. И че със сигурност мога да използвам заместители на тези продукти с поне два пъти по-ниска цена. Да – най-вероятно са прави и моите покупки са една неразумна инвестиция. Или поне биха били, ако все пак бяха инвестиция.

Защото закупуването на един такъв продукт в никакъв случай не се подчинява на простите сметки: обща цена X лв, месечна вноска Y лв – следователно този продукт трябва да ми носи поне Z лв месечно, за да съм на сметка. Защото кой би могъл да пресметне цената на щастието или емоциите, породени от използването на даден продукт или получени и чрез негова помощ? Аз лично не мога, а и не искам да мога.

При закупуването на продукти за хоби човек се ръководи от малко по-различни принципи – искам или не искам даден продукт, мога или не мога да си го позволя. И принципно се спира на продуктите в група „искам и мога“. И се стреми да премести повече продукти от графа „не мога“ в графа „мога“. Това е. Горното „уравнение“ не се решава. Човек не търси възвръщаемост от хобитата си.

Еленко също има статия по този въпрос.

[wp:svejo-net]

Не, не – нищо специално. Във вторник посетих Amazon, написах си номера на кредитната карта и готово. Пък и немците от DHL са доста организирани и пипат здраво, та за няма и два дни ми ги доставиха от Lexington или нещо такова.

Всъщност тези книги (или поне Handbook of Applied Cryptography и Applied Cryptography) ги чаках не 2 дни, ами 10 години. В първи курс в Университета бях много запален по темата, обаче пък тогава времената бяха други. Студентче на 19, родителите ми бяха (а и сега са си) обикновени наемни работници, тъкмо Виденов беше сдал властта (1997 – 1998), нямаше пари, да не говорим за кредитни карти и изобщо ситуацията не беше розова. Ама никак. Но бях млад, запален и идеалист, прекарвах с часове в „компютърните лаборатории“ на ФМИ и ровех из нета за pdf-и по темата…

Времето си минава, аз порастнах (или поне на килограми), животът ми се разви в съвсем друга посока и интересите ми се промениха и отидоха в не съвсем сходна посока. До вторник. Когато посетих Amazon със съвсем, съвсем други намерения, обаче… Натъкнах се на Schneier’s Cryptography Classics Library: Applied Cryptography, Secrets and Lies, and Practical Cryptography и… Виждате резултата по-горе.

Не че ми трябват тия книги. Сигурно даже няма и да ги прочета, освен Secrets & Lies и Cryptonomicon. Явно се опитвам да се „компенсирам“ за невъзможността да прочета тия книги когато му е било времето. То, всъщност, с повечето неща в живота ми напоследък е така – фитнеса, байковете, татуировките… Все неща, които нормалните хора вършат докато са тийнейджъри. Или поне в началото на 20-те.

Надявам се, че на моите деца няма да им се налага да минават по този път. Или пък е добре да минат?

P.S. Всъщност като малък много исках да строя модели на кораби. Та като нищо може пак да пиша скоро…

[wp:svejo-net]