Провокиран съм да напиша тази статия главно от 2 други статии – тази при Kenanoff и тази на Дневник.

Какво мисля за велоалеите като цяло и ВелоПолюция в частност съм описвал вече тук – не смятам да го повтарям. Прочетете, ако не сте го чели, а ви интересува. Днес мисля да ви занимая с други си разсъждения по темата. А именно – карането на велосипед в София в настоящето, а не в някакво утопично бъдеще. Само за протокола – и ние сме били по Света, и ние сме видели „бяла“ организация на движението. Ама ние, за разлика от доста хора, се опитваме и да мислим малко и най-вече да си представим какво и колко ще е нужно за привеждане на организацията на уличното движение в София къмто вида му в Амстердам, например… Но да не се отклонявам много от темата.

Прави ми впечатление, че по тази тема се изказват предимно хора, които велосипед са виждали в някой магазин, в който продават спортни стоки или в най-добрия случай – подпрян на някоя стена или завързан за уличен стълб. Само прочетете – те биха карали велосипед, но само ако… Сещате се какви хора са това – такива, които нямат желание за извършването на дадено действие, но по неясни причини искат да се асоциират с него и поради това търсят всевъзможни причини, с които да се (само)оправдаят за неизвършването му.

Аз, мисля, не попадам в тази група. Не бях се качвал на велосипед от времето, когато бях ученик в началното училище – 1 или 2 клас. През септември 2007, обаче, нещо ми прищрака в главата, обадих се в БАС, поръчах си велосипед и на 18 към 11:30 вече бях горд собственик на RAM AM.2 цвят титан. И какво стана – метнах се и от Голо Бърдо №5 се придвижих на „собствен ход“ до 20-ти Април №13. От тогава се запалих по това хоби, накупих си още много други велосипеди и – най-важното – изминах мнооооого километри в града. Какви са моите впечатления от това и как се кореспондират с всеобщо разпространените заблуди за карането на велосипед по софийските улици?

Всъщност колкото и да не ви се вярва – водачите на МПС не изгарят от неистовото желание да ви прегазят. Даже напротив – стараят се всячески да избегнат какъвто и да е контакт с вас. Дори и да вземете най-егоистичната им подбуда – на никой не му се размотава по съдилища и не му се влиза в затвора заради някакъв сополив колоездач.

Водачите на МПС са крайно нетолерантни към велосипедистите. Това, по мое мнение, изобщо не е вярно. Разбира се, статистически има (а и аз съм срещал) пълни олигофрени, но болшинството от водачите са достатъчно толерантни и дружелюбно насторени. Това възприятие е доста субективто, признавам, но тъй като практикувам въпросната дейност като хоби – винаги подхождам към всяко каране с усмивка и добро настроение – та може би и аз съм прекалено снизходителен към шофьорите… Но пък е факт, че колкото по-скъп е един автомобил и колкото по-голяма мутра го кара – толкова е по-вероятно човекът вътре да ти направи място, отстъпи предимство и прочие. Няма да забравя една случка от лятото – едно Порше Кайен спря целия трафик по Свети Наум, за да мога аз да изляза от Теодоси Търновски и да завия надясно.

И тук идва и другият основен момент – както искаме водачите на МПС да са толерантни към нас, така би следвало и ние да сме толерантни към тях. Не е голяма философия да караш из града според  (повечето – признавам си – аз звънец нямам, няма и да си сложа) изискванията на ЗДП – технически изправен велосипед, подходящо осветление, дрехи (като цветове и светлоотразителни елементи)  и жилетка през тъмната част на денонощието и най-вече разум. Когато карате в града – съобразявайте те се с автомобилите. Нека винаги да е ясно на водачите какво ще бъде следващото ви действие – ще продължите направо, ще завиете ли и ако да – накъде. Старайте се да поддържате постоянна скорост и посока на движение. Никога не изпреварвайте спрели на кръстовище автомобили от дясно – ако автомобилът завива надясно никой няма да очаква препятствие от дясната си страна!

И най-важното – помислете дали наистина си струва да карате по улиците в час пик? Повярвайте ми – дори 15 минути по-рано или по-късно правят разликата огромна!