Каза, че това е любимата ѝ пура – нещо, което е достойно за отделна статия направо. Просто не са много продавачите и особено продавачките, които могат да те консултират и да дадат мнение от първа ръка – обикновено се задоволяват с обяснения от сорта на „Ами тези се купуват най-много“ или нещо от сорта.

Купих си 2. Самата пура е леко странна – продава се полуобвита в златисто фолио и много прилича на шоколадов бонбон Merci. Не знаех абсолютно нищо за тези пури, за това и не очаквах кой знае какво – прибрах се вкъщи, прибрах ги в хумидора. Оказа се, че пръстенчето е поставено върху фолиото и реших да го сложа върху самата пура. При което действие успях леко да повредя едната… Съвсем леко, наистина, но неприятно.

Към 16:30 Надя седна да гледа невероятните приключения на Gregory House, M.D. и към 17:00 реших, че така и така съм почнал – да взема да я гилотинирам повредената пура и да изгоря трупа ѝ. Речено – сторено. Налях си и малко уиски, седнах в кухнята. Навън вече беше тъмно, но реших да не паля лампата, а за осветление да използвам двете свещи на масата. Запалих ги, запалих си пурата.

По едно време се усетих, че пурата е вече преполовена, почти не съм се докосвал да уискито, а аз просто гледам в тъмното и се наслаждавам… За първи път една пура ми харесва толкова много, че изобщо да изключа всичко останало. И въпреки че по-късно вечерях, пих вино – към 3 сутринта в устата ми все още беше останал нейния вкус.

Ревю няма да пиша – все още не разбирам достатъчно. Но все пак пурата е много мека, с аромат на кафе с мляко. Доста нетипична, сравнена с останалите кубински пури, които съм пушил. А цената от 175 лв за 10 броя си е направо смешна – Cohiba Genios е 40 лв бройката.

И понеже имаше доста въпроси от сорта на „колко струва“, „къде се продава“ и подобни – реших да споделя с вас своя опит в пазаруването на стоки и консумативи за това не особено здравословно хоби.

La Casa Del Habano – всъщност това е международна компания, която продава кубинските пури по Света. Няма да влизам в политически подробности защо се налага това. В София веригата има 3 бутика – на площад Народно събрание вляво от хотел Радисон и в двата мола в София – в Mall of Sofia на първия етаж по десния коридор – почти в края вляво и в City Centre Sofia – точно срещу ескалатора на втория етаж. Тук можете да откриете доста голямо разнообразие на кубински пури, както и тютюни за лули Mac Baren и W.Ø.Larsen (Orlik Tobacco). Продават също и аксесоари за пушене, както и доста ограничен набор от лули.

Магазини Cheers – или както ги нарича брат ми – магазини „Порок“. Имат 3 магазина в София – на бул. Васил Левски между Попа и Университета, на бул. Цар Освободител до площад Народно събрание и на бул. Г.С. Раковски до площад Славейков. В тях можете да намерите приличен асортимент кубински и доминикански пури (при все това доста по-малък от наличния асортимент в La Casa Del Habano), доста добър избор от напитки – уиски, ром, коняк, арманяк и т.н. В тези магазини можете да откриете огромно разнообразие от аксесоари, както и завидно разнообразие лули – най-вече Peterson, но също и други марки. Продават тютюните за лули на Davidoff, но за мое изумление не внасят тези на Peterson. Ако търсите нещо, свързано с лули – това е вашето място.

Супермаркети Елемаг – един в квартал Изток и два в Лозенец – на ул. Козяк и на ул. Златовръх зад Химическия факултет на СУ. Освен голямото разнообразие от хранителни продукти (и био в това число) в тях можете да откриете може би най-впечатляващия асортимент от вина и напитки (но като че отстъпват на Cheers по отношение на уискито), както и доминиканските пури Carbonell.

От мен е това – надявам се да съм бил полезен. Ще се радвам ако ме допълните с още магазини.

Хумидор – изглед отвън

Хумидор – изглед отвътре

Предполагам, че повечето от вас не знаете какво е това – е, това е т.нар. хумидор – кутия за съхранение на пури. Тъй като пурите са доста деликатна стока и изискват специален микроклимат за съхранение – най-вече определена влажност – за тази цел се използват въпросните кутии, проектирани по такъв начин, че влажността вътре е оптимална за това.

Скъпо удоволствие е, но пък мен много, много ме радва. Сега поне няма да се налага да бързам да изпуша новозакупените пури или пък да пуша доста скъпи „трески“.

P.S. Това всъщност е са първите снимки с новия обектив. Е, дано все така за му върви.