Оказа се, че онзи ден все пак съм бил прав с отказа си да си връзвам колелото пред офиса. Вчера със сестра ми водихме DHX-а и Glory-то (aka Слави) на чичо Доктор в БАС. Слави за нови педали (5050X – сребърни/антрацит – стоят му много добре), а пък DHX-а скърцаше ужасно при едно положение на десния педал когато го натискаш надолу. Оказа се една невероятна глупост – точно в това положение водачът на веригата опирал в башгарда, защото бил сложен прекалено близо до него. Цуцо го оправи за 30 секунди и после докато правеше тестовата обиколка квичкаше с уста

Та отиваме после със сестра ми до CCS да се оправям с проблема с кредитната си карта. Оставям я да пуши отвън с двата велосипеда, аз влизам в ПИБ. Позамотах се вътре, дойде и Надя, позамотахме се и с нея. Отиваме при сестра ми и тя разказва, как седи до колелата и си пуши. По едно време идват трима младежи, започват да зяпат колелата, да се оглеждат и да се „подпитват“ чий са тия колела. Сестра ми седи, пуши си и ги гледа. Онези продължават да се оглеждат и да се „подпитват“. Накрая тя ги попитала какво искат. Онези леко се облещили – нейни ли са тия колела. Не – не са нейни, на брат ѝ били. Ама той 2 колела ли има?

Както и да е – отишли си. Ние отидохме до Пикадили, обаче все бях на тръни – колко му е да я нашамарят и да ѝ вземат колелата? То колко му е и мен да ме изгърбят де, ама все съм по-респектиращ от нея, пък и не е това идеята…

Та каква е поуката от историята – еми няма да си вържа колелото пред офиса. Щом ме е страх да го оставя сред толкова много хора посред бял ден със сестра ми дали ще го вържа някъде за цял ден без надзор?

Едва ли се съмнявате какво съм отговорил на Веселин. Или поне в какъв дух. Обаче забелязвам, че хората започват да ме възприемат като някакъв фанатик, какъвто не съм. Може би трябва да се замисля дали съм или не съм, все пак…

ОК – по същество. Велосипедите не са панацея. Не всеки може да кара колело, но то не е и нужно. Не всеки е достатъчно смел (предпочитам я тая дума пред по-правилното безразсъден) че да го кара по софийските улици и изобщо за много, много хора велосипедът не е алтернатива. По една или друга причина. Например за Веселин не е.

Истината е, че велосипедите не са алтернативата за София. Не Мишел, не са. Колкото и велоалеи да се направят в София, това няма да промени почти нищо. Да, може би ще стане малко по-удобно за Ани, за теб и за мен, ама все тая. Ние така или иначе вече караме по улиците. А някой пробвал ли е да мине с велосипед около НДК? Визирам по-специално подхода от централния вход към Моста на влюбените? Ами не знам при мен ли само се получава, обаче половината от пешеходците се движат точно в жълтата зона, отделена за велосипедисти. И изобщо не си правят труда да се преместят, ако че идваш срещу тях. А ако някой ми обясни защо същата тая половина олигофрени не използват стълбите, ами полегатите „склончета“ до тях – цена няма да има. Ма и са прави, до известна степен. Докато има велосипедисти, които карат по тротоарите – така ще е. Като го няма взаимното уважение…

Ако някой си мисли, че велосипедът е евтин начин за транспорт – лъже се жестоко. И той си иска поддръжка, и той си има консумативи, които хич не са евтини. За първоначалната инвестиция да не говорим. Моето го взех от най-евтините, ама така като гледам и чета – струва сигурно поне колкото една четвърт от таралясниците, с които се разминаваме всеки ден по улиците. А иначе при едно падане можеш да си счупиш спирачките – ей ти едни 319 лв минус. Да не говорим за шифтери, дерайльор… те са смешни суми направо.

Отделно че за каране си трябват дрехи – аха да е паднал малко дъждец вечерта и след 15 минути на педалите сутринта си окалян до уши. Даже може и по-нагоре. Ако в офиса имаш къде да се измиеш и преоблечеш – добре, невероятен късметлия си. Ама колко са тия късметлии? А колко са желаещите да го правят, ако и да имат такава възможност? Дори не след каране на велосипед.

Та логично е да ме запитате защо тогава аз карам велосипед?

Не, не е защото съм загрижен за екологията, за задръстванията, за паркирането и за вашето удобство на пътя. Звучи романтично – аз карам велосипед, защото ме е грижа за природата, София и каквото още искате. Мислите ли, че с карането на велосипед нещо от това ще се промени? Не, няма. На мястото на всеки, сменил автомобила с велосипед се появяват едни поне 100, които сменят каквото там са ползвали, с личен автомобил. Ама това да убеждавам колко по-добре е да се ползва велосипед или градски транспорт някого, още повече човек, дето го мързи да стане 15 минути по-рано, че да не обикаля после 20 минути в търсене на място за паркиране (тука dzver да не се обижда – не визирам него конкретно) – е кому е нужно? Тишо много правилно го е казал в своя коментар, а ако се загледате и вие ще се убедите сами – с изключение на част от такситата във всички останали автомобили има само по един човек. Факт. Е за тия ли да се тормозя и да им пазя въздуха за децата? Тия същите, дето вече са почнали да паркират на два реда по Ботев и аз, дето карам колело, трябва да се движа по трамвайните линии едва ли не?

Всеки е сам за себе си, всеки се оправя както може. Проблемът с паркирането и задръстванията и синята зона и платените паркинги и наличието или отсъствието на такива си е проблем на шофьорите. Всички се оплакват от движението и всички продължават да са тарикати и си карат по същия начин. Е аз ли да се трогна?

За съжаление просто не виждам как нещата ще се оправят в София. Дори и след 25 години…