Накратко – от 1 януари 2008 пътищата ни с досегашния ми работодател се разделят. От догодина ще пробвам да изкарвам парите за хляба и маслото като независим консултант. Е не точно независим в онзи смисъл, който обикновено се влага в превода на freelancer – естеството на работата ми (consultant on-site support) предполага работа на място при клиента – в неговия офис и с неговото работно време. Предполага и подходящо бизнес облекло (колкото и да не ви се вярва – да, имам и такова, пък и ми стои добре). Изобщо – пълна промяна. Освен в самата работа, разбира се, която е почти същата като тази, която извършвам в момента. За съжаление ще трябва да пътувам всеки ден до бизнес парка в Младост 4, което съчетано с бизнес облеклото прави леко невъзможна употребата на велосипед. Такъв е животът. Остават само съботите и неделите – поне докато навън се стъмва достатъчно рано.

Причините за смяната – ами не е особено трудно човек да се досети, че очаквам значително по-високи доходи, отколкото получавам в момента. Но не е само това. Работейки за ФТС се чувствам добре – нямам проблеми нито с работата, нито с колегите, нито с шефовете, нито с нищо. Работата ми е интересна, допада ми и изобщо всичко изглежда чудесно. Но все пак – след 4 години и 5 месеца се чувствам изчерпан и достигнал границата на възможностите, които настоящия ми работодател може да ми предложи в момента. Предизвикателствата, които ми поставяше работата преди няколко години вече са рутина, добре тренираните реакции надделяха над изследването на проблемите и работата взе да ми доскучава и омръзва по малко. Ето защо и почти не се поколебах да прегърна възможността за промяна, която се появи пред мен.

Всъщност ще напусна ФТС със смесени чувства. От една страна ще ми липсват всички и всичко – колегите, взаимоотношенията с тях, шефовете, клиентите, с които съм работил. Все пак хубавите ми спомени са много, много повече от лошите. А от друга – все пак започвам нещо ново, нещо, което би следвало да е по-добро.

Е – ще поживея, ще видя. За сега се очертава едно последно кратко пътуване до Нигерия – при клиентът, с който съм работил най-дълго – почти 3 години. За довиждане.

Вече мина доста време, от както водя блог – повече от две години. За това време установих, че явно това ми харесва – щом не съм се отказал до сега, както и че явно има хора, които смятат, че пиша интересно, защото продължават да ме посещават. Даже стартирах два помощни блога – фотоблог и блог за готварски рецепти, на които също отделях доста внимание.

Но всичко тече, всичко се променя. Пикът на „блог-кариерата“ ми, поне до сега, е някъде около началото на 2006 година, когато пишех по 2-3 статии всеки ден. След това темпото започна бавно да намалява, докато се стабилизира на сегашния – средно по статия за два дни. Не че блогването ми е омръзнало или пък ми тежи, но явно животът и възприятията ми за него са се променили за това време. Или пък кой знае… А и доста позанемарих фотоблога и готварската книга.

От друга страна от известно време си мислех за някаква промяна на външния вид на блога. Просто старата ми омръзна. Да, знам, че повечето ме четете през Блогосферата или някакъв друг агрегатор и външния вид на блога ви е напълно безпредметен, но все пак той е важен за мен.

Пък и тази тема ми дава една интересна възможност за комбиниране на страничните ми блогове в основния, като все пак ги оставя логически разделени.

Всъщност промяната във външния вид влече и промяна в цялостната философия на този блог. За момента съм обособил 4 категории, които ще виждате постоянно на началната страница. Подбрах ги сравнително лесно – темите, които ме вълнуват, както и категориите, в които съм писал най-често в стария си блог.

Може би вече се чудите какво ще се случи със старите ми блогове – Дневникът на племето и Готварската книга на племето? Ами нищо. За момента просто ще ги „замразя“. Ще напиша по една последна статия и в двата с връзки насам и това ще е. А пък ако този формат не ми хареса поради някаква причина – просто ще започна отнова да пиша в тях.

Реших, обаче, да не прехвърлям старите си статии тук. Причините са много – едно, че има известни технически трудности и второ – все пак искам да започна на чисто. Пък да видим какво ще излезе.