Всъщност не е ясно кой с кого се е сдобил – ние с Изабел или Изабел с нас, ама това е извън темата. А темата е, че Морт се сдоби с мацка. Е, малко е малолетна все още (родена е на 27 юли 2008 и все още не крие този факт), но пък е доволно разтропана мадама. Морт се опита да я захапе за врата – или поне на нас така ни се стори – но тя като истинска мадама се обърна, настръхна, изсъска му и го перна с лапа по муцуната. Съответно Морт (тук щях по инерция да напиша „нашия“, ама те нали и двете са наши) подви опашка и почна жално-жално да я следва по петите. Мъж…

Проблемът с котето е, че е толкова мъничко и лекичко, че не се усеща дали е легнало върху завивките или не, та може тия дни да изяде един ритник по случайност или едно грубо изхвърляне от леглото. Ама то си скача вече без проблеми от мебелите на пода, та едва ли ще му стане нещо.

През нощта в просъница чувам, как Изабел съска някъде наблизо. Отварям очи и виждам в сумрака дно малко силуетче да съска и да маха с лапи. А Морт тропаше в съседната стая. Позачудих се какво прави малкия мушмул тогава, обаче Надя ме спаси от затруднението – съска на гепардовата кожа на стената. Смела, ей…