Явно е вярна максимата, че когато не очакваш нищо – няма начин да бъдеш разочарован. Ама по реда си.

Влизането: Най-неорганизираната част от мероприятието. Едни тълпи, едни чудеса. То и повечето фенове бяха бая неадекватни в тази част – тълпяха се между КПП-тата, не пред тях. Отне ни около 15 минути докато осъзнаем, че нещо тълпата не се движи, 2 минути за рекогнизсцировка и около 30 докато минем пародията на проверка за опасни предмети. Мен един батко само ми пусна ръце така отгоре-отгоре, а Надя една какичка само я е питала дали носи чанта. Е, то вярно, че бяхме бая леко облечени и нямаше къде да скрием алебарди, пък и, смея да твърдя, бяхме така по-прилично облечени от заобикалящите ни фенове. Вход 2 беше леко далеч от местата ни, ама се оправихме без проблеми вътре.

Местата: Бяха добре. Оказа се, че точно тази сила на звука ми е идеална – нито прекалено силно, както в Каварна, нито пък прекалено слабо. Всъщност малко трудно разбирах какво говори Хетфийлд с публиката, ма пък аз ходих да го слушам как пее. Местата ни бяха ОК – Надя беше взела някакви хартии от офиса си за да сядаме върху тях, ама се оказа, че няма нужда – седалките си бяха съвсем прилични. То не, че седяхме много-много де, ама все пак. Приятното на VIP местата е, че хората не са нагъчкани – явно остарях вече, ама не се виждам в тълпата front of stage, standing. Виж – Надя беше мераклия. Плюс че бирата е безплатна, ама като за 150 лв бира не мога да изпия…

Неприятното беше, че охраната на VIP сектора пусна и хора, които нямаха билети за него. А мен 2 пъти ми проверяваха билета. Аз какво – толкова оръфан ли изглеждам. Та лошото беше, че тези хора без съответните билети се залепиха точно на парапета до нас и отчасти върху Надя направо, та се наложи тя да се оплаче на охраната. Разкараха ги.

Подгряващата група: Доволно, въпреки че, за съжаление, не можах да ги слушам предварително. Иначе бяха добри, признавам им го.

Metallica: Добре. Във вторник слушах по някакво радио запис от концерта им в Полша ли, Португалия ли… Зле. Хетфийлд едва-едва пееше, та се зачудих за какво изобщо ще ходя на концерт. Нищо общо снощи – пя си като първия пич. Е, вярно че гласът му вече е доста променен, но очаквах в порядъци по-лошо изпълнение.

Песните: Явно са усетили, че от тях кънтри певци не става, та наблегнаха на по-класически парчета. Абе пях на всички…

Излизането: Ми като VIP гости излязохме за 5 минути. Чудя се кой малоумник не се е сетил, че  можем да влезем по същия маршрут!

Заключението: Доволен. Вече знам къде трябва да си избирам място на такива мероприятия. Най-вероятно ще отида пак.

P.S. А много странно впечатление ми направиха доста хора, още от Каварна, които през цялото време на концерта го „записваха“ на мобилните си телефони. Странно – да отидеш на концерт и да го гледаш на 1,5″ екранче. Е те това не го разбрах.

То всичко стана малко набързо откъм организация. В началото на миналата седмица Надя изяви желание да отидем с нейния колега Пацо на Калиакра Рок Фест 2008 – за концерта на Manowar, на която група те и двамата са фенове. Аз също им бях фен (в гимназията), а и освен това щяха да свирят и Slayer (на които съм по-голям фен) та в понеделника купих 3 тридневни билета. Надя нямаше останал отпуск за тая година, ама ме увери, че ще се оправи с шефа си и така…

Билети – ОК. Хотел. Търся аз в Интернет за хотели в Каварна – йок. Има само 3. Естествено – най-вероятно са резервирани още от миналата година по това време. Прозвъних ги – съмненията ми се потвърдиха. Аха да се засиля към Стената за палатка (хептен рокерско щяхме да изкараме), когато Надя се обади и каза, че баща ѝ е намерил места за спане. Ми хубаво.

Транспорт. Надя категорично отказа да шофира до Каварна. Категорично. Влак или автобус? Тя много държеше на влак – не знам защо. Тъкмо реших, че така и така в тоя влак има вагон за превоз на велосипеди, а от Варна до Каварна не е чак толкова далеч и… Пак се обади Надя – един клиент щял да бъде в София за концерта на Whitesnake и Def Lepard и предложил да ни закара до Каварна – така и така щял да ходи и той на концерта. Чудесно.

Събота по обяд. Отиваме пред парк-хотел „Москва“, намираме Пацо с 2 бири там и чакаме някакви хора, с които те са общували само по телефона. Добре, че момчетата излязоха по-организирани и ни намериха.

Пътувам с истински металисти – по цял ден слушат метъл и купуват, продават и огъват железа на тръби. Съответно разговорите се въртяха все около тръбарници, кокс и не знам още какво. Аз дремя отзад в Land Cruiser-а.

Пристигаме във Варна, виждаме се с шефа на Надя и жена му, честитим им близначките. Надя получава само понеделник като почивка – във вторник трябва да е на работа. Отиде ми Slayer-а.

Стигаме Каварна. Търсим една жена, която не знаем как се казва, не знаем как изглежда, не ѝ знаем името, нямаме ѝ телефона. Колкото и да е странно – намира ни. Настаняваме се. Е – хотелът не е като тези, в които обикновено отсядам, ама за 40 лв – толкова. Пацо и още едно семейство, с което се събрахме във Варна отиват да се настаняват някъде другаде. И добре, че съм предвидлив и му дадох билета – с него повече така и не се видяхме…

Организация – прилична. Колкото и да ми беше странно – феновете бяха културни. В смисъл очаквах мнооого по-големи изцепки, обаче хората тихо, мирно и кротко си вървяха към стадиона, влязоха си вътре, настаниха си се… Единствения минус, но пък ОГРОМЕН, беше наличието на 4 химически тоалетни за 28 000 човека – това някой гений ще да го е смятал!

Концертът – Holly Hell нещо не ме грабнаха. На Надя ѝ харесаха, обаче. Свършват за час, час и малко. Излизат Manowar. Обещават да поставят рекорд за най-дълъг концерт. Леле Боже – още не са почнали, а на мен вече взе да ми писва. Започват. Тъпо – не мога да разпозная песните. Продължават. Лека-полека влизам в час. Към края вече даже ми е интересно. И да – фойерверките бяха много готини.

3 сутринта е – излизаме от стадиона. Отново ми прави впечатление, че няма буйстващи идиоти – всички фенове тихо и кротко си се изнасят. Явно са толкова уморени, че единствената им мисъл е как и къде да си легнат…

На другия ден си тръгваме. Намираме още едни клиенти на Надя, които ни закарват до Варна, а от там – с автобус и до София. Slayer ще ги гледам друг път. Пътьом оставяме билетите при шефа на Надя – да ги даде на някой, който има време и желание да ходи.

Заключение – явно не съм концертен „боец“. Предпочитам си студийните записи. Е – на Metallica ще отидем, ама за по-нататък не съм много сигурен…

Допълнение от 16.08.2008: До мен достигна едно писмо, препращано между визираните по-горе металурзисти. Трябва да подчертая дебело, че Надя не била искала отпуск за вторник, 8.7.2008. Като че има значение това де…

Принципно харесвам музиката, обичам да слушам музика, но не по онзи комерсиален начин, по който обикновено се възприема този акт… Не обичам шумните места, шумните заведения, шумната музика като цяло. За съжаление като че ли за сегашните младежи най-важното нещо в хардуера за възпроизвеждане на музиката е „колко вата е?“ и „як ли е баса, буфера как е?“ и подобни.

Та поради сходни причини не обичам концертите и никога през живота си не съм бил на такъв. Не знам дали съм прав, но някак не ме привлича идеята да отида на стадион и да слушам любимата си група – със сигурност звука, който ще се получи, няма почти нищо общо със студийните записи. Поради това и не харесвам концертните албуми, с едно единствено изключение (Live in Midgard на Therion, който много много ми харесва). Пък и самата идея ми се губи, ама то сигурно е от възрастта.

Но всичко тече – всичко се променя. Надя пък е умерена фенка на живите изпълнения и чат пат ходи по концерти. Не отиде на предния концерт на квартет Metallica в Пловдив, за това тоя път се запъна – да сме били ходели. Бях брутално изнасилен (преносно преди и буквално след като купих билетите) и така – вече е сигурно – там ще сме.

Те, Metallica, от доста време не са ми сред любимците, поостаряха и се поизтърката, посмениха си състава… Ама какво да ги правиш – жени. Ще трябва явно да си поприпомня репертоара им, че да не се излагам там на концерта. Само се чудя дали не направих грешка, като не купих билети за самия терен – все пак е метъл концерт, ама ще видим. Поне ако вали ще сме на сухо.

[wp:svejo-net]