Crypto and The Bombe

Явно отново се намирам на прага на нов етап от своя живот. Както е видно - блогът ми също се е запътил в подобна посока.

Моята промяна (да не се бърка с моята борба) е вътрешна и трудно мога да я обясня с прости думички. Просто… Изведнъж открих колко много интересни неща мога да правя извън работа. Или по-скоро изведнъж си признах. Но това е една друга тема.

А сега за блога. Смених си темата. Не, не просто си смених темата - купих си темата. “Тоя па идиот” си казвате в момента - “при толкоз много и яки безплатни теми ще си я купува”. И сигурно сте прави. Обаче аз от доста време си търсех нова, а при всичките ми търсения не успях да намеря онази, която да ме грабне от пръв поглед. До онзи ден. Пообмислях го целия ден и цялата нощ (е добре де - през деня само) и вчера сутринта си я купих. Имам още много, много неща да променям по блога (да преведа всичко на български, като за начало) и първоначалната идея беше първо да ги направя всички и едва след това да я активирам. Обаче след снощното взиране в монитора установих, че така никога няма да стигна до тоя момент, за това смело и безотговорно я активирах сега. В следващите няколко седмици можете да очаквате известни сътресения с блога, ама да знаете, че работя по въпроса и за това се получава така.

Ето я. Загледах се в Nucleon-а, обаче… Има един друг възпиращ ефект там. Така или иначе остава за следващия сезон/пролетта.

А днес приключих с подобренията за сезона - колче RaceFace Diabolus DH + седалка Azonic Love Seat.

…сайт.

Просто няма друг като него. Особено коментарите - те са най-ценното нещо в него!

Решението да отидем до Атина с Надя взехме като на шега - решихме, че тези 3 почивни дни искаме да се поразходим някъде. Първоначално идеята беше да отидем до Виена, обаче по не знам какви вече причини този вариант отпадна. Самолетните билети до Словения се оказаха на някакви безбожни цени и ето ни на - докато се усетим и вече бяхме платили билети до Атина. Резервацията за хотела се оказа не чак-толкова-голям проблем и след като всичко беше уредено остана само да чакаме въпросната дата.

Първа грешка (и последна, всъщност) - “избрахме” да летим с Olympic Airways - гръцкият национален превозвач. Както се оказа - и те в момента са в положението на БГА Балкан преди да фалират/се продадат/ги източат и т.н. Не че имахме особен избор - просто удобните полети до и от Атина бяха с Olympic. Дали все още са - не знам. Защото:

Избрахме да пътуваме в петък вечерта - с полета в 18:15 и да се върнем в понеделник вечерта - с полета в 16:20. Поне това си избрахме. Както си обядвах в четвъртък с колегите ми звъни непознат номер. Вдигам - от агенцията, издала ни билетите. Olympic си били сменили ненадейно разписанието и сме щели да тръгнем час по-късно. И сме щели да летим през Букурещ и се очаква да пристигнем в Атина около 22:30. Е какво да направя аз… Отидохме, чекирахме се. На бордните карти вместо номер на място беше написано XXX. Питам една наземна стюардеса какво значи това, а тя:

Ами то няма места… Седнете където намерите.

Качваме се в самолета - той полупълен. Явно пътува по маршрута Атина - София - Букурещ - Атина. Е, намерихме места, седнахме. Надя много държеше да е до прозореца - детска радост, шарени бонбонки. Попътувахме 40 минутки до Букурещ, постояхме там още толкова, едни хора слязоха, други хора се качиха… В 10:05 благополучно стигнахме до Атина. От там докато стигнем до хотела стана почти полунощ. Настанихме се доста експедитивно, душ и в леглото.

На сутринта - греда. Вали. Е, не като из ведро, ама все пак не се връзва много-много с идеала ми за време, подходящо за туристически обиколки. Уплътнихме деня с гостуване на майката на Надя, ядене, пиене, прибиране в хотела в 19:00 и спане до другата сутрин.

В неделя вече всичко беше наред - разкъсана облачност и температури между 21 и 24 градуса - идеалното време за разходка. За атиняни явно беше идеалното време за разходка на новите ботуши, палта и шалове, та всички ни гледаха малко странно с нашите тениски и къси панталонки.

Последва един типично туристически ден - цял ден обикаляне из разните му там старини и руини на Атина. А те не е като да нямат. Няма да ви отегчавам с описания и снимки, щото който не знае какво има в Атина и как изглежда то е добре да си скъса дипломата за основно образование. Помежду различните забележителности пак имаше ядене и пиене, ама то това се подразбира. Вечерта се качихме и на Локавито - е не разбрах на Тошко какво толкоз му е харесало, ама явно разни хора - разни идеали.

Интересното беше сутринта - докато се шматкахме около Омония в търсенето на едно кафене (мисля че знам на кого трябва да благодаря за което) леко се обърках - в продължение на трийсетина минути не знаех къде се намирам. Вървим си ние (по-точно шматкаме се), разминаваме се с разни хора и около мен се чува само и единствено българска реч. Ама нищо друго. По едно време се зачудих - абе аз не отидох ли в Гърция, или нещо пак съм сънувал?

Иначе Атина прекалено много ми заприлича на Тел Авив - същия климат, същите кафенета и кръчмета,  същите смугли хора, същите странни букви, ако щете същата миризма на града.

Иначе гърците са зле - колкото нас. Даже се оказа, че и доходите им са сравними с нашите. Което и ясно се вижда по начина им на живот. И между другото - в София има много, много повече луксозни автомобили, отколкото в Атина. И също толкова боклуци, дупки, разкопани тротоари и прочие белези на съвременното общество. Там, обаче, явно са се изхитрили и доста хора бръмчат с моторетки и мотори.

Разбира се, улучих и една проява на местната “ВелоПолюция”:

И те, както и нашите… хм, активисти, бяха решили, че блокирайки някое възлово кръстовище хората ще се трогнат и ще им решат проблемите. Абе вече съм писал по темата, да не дълбая пак, че се отклоних…

Кухнята в Гърция е почти еднаква с нашата - което не би следвало да е изненада за когото и да е. Е, разбира се, имат и някои ястия, които не са особено познати у нас. Едно такова откритие за мен беше “кукуреци” или “кокореци” или каквато там комбинация от “о” и “у” е правилна - дреболии, нарязани на късчета, увити в чревца и изпечени на грил. Изядох 2 порции на обяд - нужно ли е да обяснявам повече? Местната бира става, ама само толкова… Заложете на Mythos ако се чудите каква да изберете.

Принципно не си падам много-много по сладкото, а и хранителният ни режим го изключва, но в Атина направихме едно голямо изключение - то не беше галактобуреко, то не бяха баклавички, реванета и кадаифчета…

Тръгнахме си. Olympic пак се проявиха - вместо с обещания Boeing 737 се прибирахме с някаква витлова машина, която освен че летеше доста по-бавно от реактивните си събратя закъсня порядъчно, без това да е обявено. Ама както и да е - Надя поне можеше да гледа през прозореца. Но Olympic повече - само ако е въпрос на живот и смърт.

От написаното по-горе може и да не става ясно, но в Атина си прекарахме чудесно. Починахме си, хапнахме, пийнахме и се наспахме (поне аз) като за Световно, обиколихме известните туристически атракции и имахме възможността да се усетим от първа ръка живота на града извън туристическия поток. Какво повече му трябва на човек? Да - не 3, а десетина почивни дни, може би…

Готино беше - хареса ми.

Искам пак.

Впечатленията - утре.

Преди малко инсталирахме камъка на Джунка, след малко Надя събира багажа, отиваме на последно леко пазаруване, хапваме навън и около 16:30 потегляме за летището.

Заминаваме за Атина. Ей така - на разходка. Времето май не е особено подходящо, ама не ми пука.

Ще се видим пак в понеделник вечерта.

Продължаваме кулинарната обиколка из Азия. В момента готвим Saraman - къри от Камбоджа (телешко къри с кардамом и джинджифил).

Нужните продукти:

около 100 гр пресен джинджифил, настърган

750 гр нетлъсто телешко, нарязано на кубчета 4 х 4 х 4 см

2 супени лъжици кокосово масло (или друга растителна мазнина)

2 изсушени люти чушки (или кой колкото му е… люто)

1 супена лъжица галангал, нарязан на ситно (или джинджифил)

1 глава кромид, нарязана на ситно

4 големи скилидки чесън, накълцани

1 стрък лимонена трева, нарязана на ситно

7-10 см парче канела

2 звездовидни анасона

7 зелени кардамома

1 и 1/2 чаена лъжичка индийско орехче

1 и 1/2 чаена лъжичка кориандър

1/4 чаена лъжичка турмерик (куркума)

3 супени лъжици растителна мазнина

1 литър кокосова сметана

4 супени лъжици кафява захар

4 супени лъжици тамаринд, разтворен във вода

2 супени лъжици рибен сос

75 гр печени несолени фъстъци или кашу

2-4 червени чушлета, нарязани на ситно (по желание)

Начин на приготвяне:

Изстискайте (с ръка или по друг подходящ начин) сока от джинджифила и изхвърлете твърдата маса. Добавете към нарязаното телешко и оставете да се маринова за около 30 минути.

Междувременно загрейте кокосовата мазнина на умерен огън и запържете 2-те сухи чушки, галангала, чесъна, кромида и лимонената трева докато отделят аромата си. Добавете канелата, звездовидния анасон, кардамома и индийското орехче и пържете още около 5 до 7 минути. Преместете съдържанието в хаванче или блендер, добавете кориандъра и турмерика и направете на фина паста.

Загрейте растителната мазнина на умерен огън. Добавете половината от кокосовата сметана и къри пастата. Разбъркайте добре. Добавете телешкото и гответе около 20 минути, като разбърквате периодично.

Намалете огъня и добавете останалото кокосово мляко, захарта, фъстъците, тамаринда и рибения сос. Добавете сол, ако е необходимо. Задушавайте под капак още около час и половина - два.

Сервирайте поръсено с нарязаните чушлета, ако използвате.

От доста време не съм публикувал рецепти. Къде поради хранителния ми режим (главно скара, че е най-лесно), къде поради мързел… Миналата седмица, обаче, се поглезихме с Надя (и малко тренировки за нея с оглед предстоящото пътуване) с една рецепта от Малайзия - Rendang daging или телешки rendang.

Нужните продукти:

около 1.5 кг телешко без кости, нарязано на кубчета 2х2х2 см

2 литра кокосова сметана (гъсто мляко)

2 големи глави кромид, нарязани на ситно

1 см галангал (или джинджифил, както направих аз)

4 супени лъжици kerisik

1 чаена лъжица сол

1 стрък лимонена трева

За къри пастата:

6 скилидки чесън

6 големи червени люти чушлета

1 супена лъжица накълцан джинджифил

2 чаени лъжички турмерик (куркума)

Начин на приготвяне:

Пригответе kerisik по следния начин: настъргайте бялата месеста част на 1 кокосов орех, поставете я в плитък тиган и запечете до кафяво. След това поставете запечената кокосова маса в хаван или блендер и стривайте до получаването на гладка маса.

Пригответе къри пастата, като смесите всички продукти в хаванче (или блендер) и ги обработите до фина паста.

Поставете телешкото, лимонената трева, галангала (или джинджифила), кокосовата сметана, солта и кромида в дълбока тенджера. Оставете да заври на умерен огън, разбъркайте добре и намалете котлона. Оставете да поври около час и половина - два, като разбърквате периодично.

Добавете kerisik и къри пастата и оставете за още около 20-30 минути.

Отстранете целите подправки и сервирайте горещо с ориз.