В Лични на
10 юли 2008 етикети Manowar, концерт, музика, Каварна с 3 коментара
Направих сефтето - вече не съм концертно девствен.
То всичко стана малко набързо откъм организация. В началото на миналата седмица Надя изяви желание да отидем с нейния колега Пацо на Калиакра Рок Фест 2008 - за концерта на Manowar, на която група те и двамата са фенове. Аз също им бях фен (в гимназията), а и освен това щяха да свирят и Slayer (на които съм по-голям фен) та в понеделника купих 3 тридневни билета. Надя нямаше останал отпуск за тая година, ама ме увери, че ще се оправи с шефа си и така…
Билети - ОК. Хотел. Търся аз в Интернет за хотели в Каварна - йок. Има само 3. Естествено - най-вероятно са резервирани още от миналата година по това време. Прозвъних ги - съмненията ми се потвърдиха. Аха да се засиля към Стената за палатка (хептен рокерско щяхме да изкараме), когато Надя се обади и каза, че баща ѝ е намерил места за спане. Ми хубаво.
Транспорт. Надя категорично отказа да шофира до Каварна. Категорично. Влак или автобус? Тя много държеше на влак - не знам защо. Тъкмо реших, че така и така в тоя влак има вагон за превоз на велосипеди, а от Варна до Каварна не е чак толкова далеч и… Пак се обади Надя - един клиент щял да бъде в София за концерта на Whitesnake и Def Lepard и предложил да ни закара до Каварна - така и така щял да ходи и той на концерта. Чудесно.
Събота по обяд. Отиваме пред парк-хотел “Москва”, намираме Пацо с 2 бири там и чакаме някакви хора, с които те са общували само по телефона. Добре, че момчетата излязоха по-организирани и ни намериха.
Пътувам с истински металисти - по цял ден слушат метъл и купуват, продават и огъват железа на тръби. Съответно разговорите се въртяха все около тръбарници, кокс и не знам още какво. Аз дремя отзад в Land Cruiser-а.
Пристигаме във Варна, виждаме се с шефа на Надя и жена му, честитим им близначките. Надя получава само понеделник като почивка - във вторник трябва да е на работа. Отиде ми Slayer-а.
Стигаме Каварна. Търсим една жена, която не знаем как се казва, не знаем как изглежда, не ѝ знаем името, нямаме ѝ телефона. Колкото и да е странно - намира ни. Настаняваме се. Е - хотелът не е като тези, в които обикновено отсядам, ама за 40 лв - толкова. Пацо и още едно семейство, с което се събрахме във Варна отиват да се настаняват някъде другаде. И добре, че съм предвидлив и му дадох билета - с него повече така и не се видяхме…
Организация - прилична. Колкото и да ми беше странно - феновете бяха културни. В смисъл очаквах мнооого по-големи изцепки, обаче хората тихо, мирно и кротко си вървяха към стадиона, влязоха си вътре, настаниха си се… Единствения минус, но пък ОГРОМЕН, беше наличието на 4 химически тоалетни за 28 000 човека - това някой гений ще да го е смятал!
Концертът - Holly Hell нещо не ме грабнаха. На Надя ѝ харесаха, обаче. Свършват за час, час и малко. Излизат Manowar. Обещават да поставят рекорд за най-дълъг концерт. Леле Боже - още не са почнали, а на мен вече взе да ми писва. Започват. Тъпо - не мога да разпозная песните. Продължават. Лека-полека влизам в час. Към края вече даже ми е интересно. И да - фойерверките бяха много готини.
3 сутринта е - излизаме от стадиона. Отново ми прави впечатление, че няма буйстващи идиоти - всички фенове тихо и кротко си се изнасят. Явно са толкова уморени, че единствената им мисъл е как и къде да си легнат…
На другия ден си тръгваме. Намираме още едни клиенти на Надя, които ни закарват до Варна, а от там - с автобус и до София. Slayer ще ги гледам друг път. Пътьом оставяме билетите при шефа на Надя - да ги даде на някой, който има време и желание да ходи.
Заключение - явно не съм концертен “боец”. Предпочитам си студийните записи. Е - на Metallica ще отидем, ама за по-нататък не съм много сигурен…
Допълнение от 16.08.2008: До мен достигна едно писмо, препращано между визираните по-горе металурзисти. Трябва да подчертая дебело, че Надя не била искала отпуск за вторник, 8.7.2008. Като че има значение това де…
В Хоби на
8 юли 2008 етикети велосипеди, пътища, София с 4 коментара
Е - за мое щастие се оказва, че все пак мога и да идвам с велосипед на работа. Е - не е като във ФТС, ама все пак…
Накратко - то известно време все пак обмислях идеята да се пробвам да дойда от нас (малко под Семинарията) до Бизнес парка в Младост 4 с велосипеда. Проблемът ми беше (и все още е, но за щастие в по-малка степен) състоянието, в което ще пристигна в Бизнес парка. За съжаление тук няма баня или нещо подобно, за това единственото, което мога да направя е да си нося дрехи за преобличане в офиса.
Речено - сторено. В четвъртък реших да тръгна от нас около 6, което значеше, че към 6:10 вече ще съм заключил гаража и ще въртя нагоре по “Христо Смирненски”. Идеята беше да хвана почти най-хладното време на денонощието, да избегна оживения трафик и съпътстващия го прах и да си осигуря предостатъчно време за да карам бавничко и да не се изпотя прекалено обилно. Да, да - ама не. Нещо се замотах с кафето и онлайн пресата та успях да тръгна към гаража едва в 6:30. Там също се замотах - намерих Муле́то на Надя, обаче с вложките размер S - като за нейната глава. А на мен ми трябват M, че съм по-главанак. Търсих, търсих - не успях да ги намеря. После тя ми каза, че ги е оставила отзад, ама все тая… нахлупих Pro Bravo-то и тръгнах.
Маршрутът - Симеоновско шосе, Г.М. Димитров, покрай ТУ, Андрей Ляпчев, Александър Малинов. В интервала 6:40 - 7:10 е абсолютно караем - почти нямаше автомобили. Със спокойно тренировъчно темпо взех това разстояние за около 30 минути, като най-важната цел беше постигната - не се изпотих кой знае колко.
Дилемата в Бизнес парка беше къде да си държа колелото. Точно пред сградата има една малка стойка за велосипеди и към 9 часа на нея вече няма свободни места (т.е. всичките 4 вече са заети), ама от друга страна да оставя велосипед за ~ 3 500 лв без надзор за толкова дълго време… Реших - ще си го кача в офиса. Е - в асансьора трябваше да го изправя на задната гума, че да се съберем вътре, ама успях без проблеми. Само охраната на етажа малко се стресира като се отвори вратата срещу него, ама всичко беше прието с усмивка.
Между 16:00 и 17:00 някъде се изсипа страшен порой и тъкмо обмислях как ще трябва да оставя велосипеда за 4 дни в офиса когато дъждът спря. След още 30 минути асфалтът вече беше сух, а след още 30 - всичко изсъхна. Чудесно. Ще се прибирам с байка, все пак.
18:00 - тръгвам си, че съм на рожден ден на Фатме и Боби във ФТС и после, ако всичко мине ОК, на рожден ден и на Дени в някакво заведение. Ако успея да стигна до там и ако ще ме пуснат в тоя вид и ако има къде да си заключа байка… Много ако́-та станаха, ама нейсе.
Маршрутът - планиран беше същия, само в началото ще се спусна по Др. Атанас Москов до Александър Малинов. Да, ама не. Изобщо не можах да завия надясно по Малинов - беше си плътно задръстен с автомобили. За това импровизирах - продължих напред, въртях (се) малко из квартала и излязох на Ляпчев. Там някъде и реших, че вместо да минавам по Симеоновско шосе, което е задръстено като Малинов е по-добре да продължа над Зоопарка, да изляза за малко на Черни връх и от там през Южния парк та до Руски паметник.
Речено - сторено. 2 минути след като завих надясно от Симеоновско шосе се сетих за ей тая статия на Даниела и Михаил. Е няма такова строителство без инфраструктура, няма. И толкова много коли, които карат откровен off-road там. Карах по една… “уличка”, на която след дъждеца имаше буквално 3 см течна кал. В задръстване - ама истинско. Добре, че колоната беше срещу мен, и все пак… На няколко пъти трябваше да показвам чудеса от техника само и само да не се наложи да спирам заради колата пред мен, която се бореше с доста техничния терен - дупки, локви, виражи - чак ми се наложи да върна компресията на вилката, че направо не се караше. А спра ли - ще трябва да стъпя поне с единия крак, пък стъпя ли - ще падне яко пране. Успях, но пък раницата ми стана на гъз от тая кал. Не знам - чудя се на хората, които ще си (или вече са си) купили апартаменти в тоя квартал…
До Руски паметник стигнах без повече премеждия. Е, до Tea House (където беше партито на Дени) не успях, ама Надя после ми разказа, че не съм пропуснал нищо… Даже напротив - според нея заведението не си е струвало.
Та планът беше да идвам с байка във вторник, четвъртък и петък. Днес, обаче, прогнозата за времето ме разубеди - почти 40° на сянка не ми се виждат особено подходящи условия.
За четвъртък и петък ще видим…
В Лични на
3 юли 2008 етикети взривове, паника, стадо с 6 коментара
Всички ще умрем все някой ден! Стига с тая паника - оставете боеприпасите да си гърмят на спокойствие.
В Ежедневни на
27 юни 2008 етикети online пазаруване, доставка, нерви, транспорт с 6 коментара
Малко съм бесен, та тая статийка може да е прекалено емоционална на моменти. Обаче UPS и/или българските им представители In Time ми късат нервите за 3-ти път вече!
Предисторията: както може би по-паметливите от вас си спомнят (а тия, които не помнят, могат да прочетат ей тук) във вторник свърших Cryptonomicon-а. Ако и да не ме размаза от кеф - книгата ми хареса доста и за това си поръчах продължението (или предисторията - както прецените) от Amazon.com. И понеже не съм от най-търпеливите хора на този свят (или поне когато мога да не съм търпелив) винаги си поръчвам книгите от там с експресна доставка - доставка в рамките на 2-4 работни дни.
До колкото мога да заподозра - Amazon.com от САЩ изпълняват такива поръчки до Европа с DHL или с UPS. Когато пратката се доставя от DHL проблеми просто няма - хората се обаждат сутринта да уточнят адреса, като е възможно да пожелаеш да ти го доставят на друг адрес (правил съм го веднъж), звънят ти на вратата, даваш им едно автографче и те ти дават пратката. Това е! Каквото повикало - такова се обадило.
Но за съжаление при поръчката не можеш да избираш спедиторската компания… И какво се случва когато попаднеш на UPS.
Така - 2 поръчки, като за едната имам SubTotal $32.55 и забележете Shipping & Handling $47.96, а за втората - $56.02 и $40.46 съответно. Какво получавам срещу тези $88.42, които съм платил на UPS според вас? Не - не познахте. Получавам 2 фактури за по 12 лв всяка за издаване на цесия! Тоест плащам цена, която повечето хора плащат за самолетния си билет от София до Лондон и обратно, срещу което получавам 2 хартийки и невероятната възможност да изляза от работа (през работно време), да отида до митницата на Аерогара “София”, да се разправям с разни държавни служители с МАЛОУМНО организиран работен процес (ако и самите те да са учудващо вежливи), да платя 20% ДДС върху цялата сума + 15 лв за попълване на митническа декларация + 2 лв такса за банков превод, като на всичкото отгоре чакаш 30 минути докато информацията за тоя превод се придвижи по електронен път от банката до митничарите, които са на точно 5 метра срещу банковите гишета и на които им носиш хартиените бележки, подпечатани от банката. И след това бързаш с митническата декларация към офиса на UPS (въпросният склад работи до 17:30) за да си получиш заветната пратка.
Е извинявайте, ама много ми дойде! Как може DHL да предлагат услугата, за която си платил, а UPS… Не знам! Нямам думи!
В Лични на
27 юни 2008 етикети рожден ден с 9 коментара
Ами да ми е честито - днес официално излязох от категорията батко и влязох в категорията чичко.
Чукнах 30 годинки…
В Ежедневни на
26 юни 2008 етикети ThinkPad, лаптоп, ремонт с 6 коментара
Неприятно - наложи се да оставя Hlidskjalf в IBS за лек козметичен ремонт.
От известно време нещо перката на охлаждането “виеше” - даже една сутрин Надя ме изкара от банята, защото “лаптопа ти издава странни шумове”. И така след не особено дълъг размисъл реших, че е по-добре да не чакам вентилаторчето да се скапе съвсем и да ме остави “насред реката”, та за това още същия ден вдигнах телефона и се обадих в IBS за да се осведомя как може да стане замяната.
Реакцията от тяхна страна беше леко “неадекватна” - това в добрия смисъл на думата. Първоначално всички, с които говорих, смятаха, че вентилаторът вече си е заминал. Ей - голям зор докато ги убедя, че искам да направя тази замяна превантивно. ОК - успях. Разтърсиха се хората - оказа се, че такъв вентилатор нямат в наличност и могат да ми го доставят чак след десетина дни. Да съм си занесъл лаптопа, да съм им го оставел и те щели да се погрижат. И тук нещо ми се обърна - да им го оставя за 2 седмици?!?! Ами да - срокът за гаранционни ремонти бил 3 седмици, но те смятат, че в този случай ще отнеме 2, дори и по-малко. Да - принципно са прави, но аз с тоя лаптоп работя и не мога да се лиша от него за две седмици. Но правила - трябва да се спазват.
Хубаво - искам да си го поръчам като негаранционен ремонт - ще си платя вентилаторчето и труда - какво толкова. Може ли да се направи така: поръчвам вентилатора, той идва, нося им лаптопа, заменят ми го на място и си го вземам - чиста работа. Можело. замяната става за половин до един час. Предложих да им го платя предварително, защото предположих, че не искат да рискуват с поръчка само след телефонен разговор. Не, нямало нужда. Чудесно.
Във вторник една учтива дама ми се обади и ме осведоми, че резервната част вече е при тях и в удобно за мен време да мина да извършат самото сервизиране. Зарадван вчера “зарадвах” Катя че се налага да си тръгна по-рано за да ми сменят вентилатора. Та отивам аз в IBS съвсем малко след 17:00, давам си аз лаптопа, въпросната учтива дама го занесе в сервиза и… греда. След малко се връща тя с един младеж по дънки и с вид на сервизен техник и ми носят лаптопа. За съжаление дамата ме била подвела - замяната на вентилаторчето на X серията ставала не за 30-60 минути, ами за около 3 часа. Понеже самите лаптопи били малки вътрешната им организация била по-различна от тази на останалите ThinkPad-и - за да се демонтира/монтира вентилаторът се налагало да се демонтира дъното и всички останали части. И, разбира се, няма как да стане в рамките на останащите около 45 минути от работния ден. Та за това, ако искам, да си взема лаптопа и да го донеса в по-подходящо време.
Принципно са прави, ама по-подходящо време трудно бих могъл да намеря, та за това им го оставих. Днес до обяд ще работя с iBook-а си и ще стискам палци да ми се обадят възможно най-рано.
А иначе е много неприятно когато останеш без лаптоп. Все едно си без ръце - явно тия машинки стават едва ли не част от тялото…
В Ежедневни на
25 юни 2008 етикети книги, четене с 4 коментара
Cryptonomicon-а де. Вчера сутринта към 8:25.
А книгата свърши много тъпо, поне според мен. То всички такива конспирално-мистериозни романи свършват крайно тъпо. В смисъл - ОК, намериха преките наследници на Христос, или за каквото са се борили през цялата книга и какво? Нищо. Книгата свършва - авторът едва ли може да си представи какво отражение би имало това върху Света и обществото ни. И за това кара по най-лесния вариант - просто спира. Читателите да се оправят нататък.
И понеже четенето в автобуса ми хареса - вчера си поръчах от Amazon.com и “Бароковият цикъл”. Трябва да пристигне в петък…
В Хоби на
20 юни 2008 етикети лули с 2 коментара
Статия в “Стандарт”.
Без коментар. Е добре се - с един: Владо, Владо - що ти трябваше да се излагаш така?
В Лични, Хоби на
18 юни 2008 етикети скално катерене, свободно време, спорт, хоби с 7 коментара
Всъщност скалното катерене се оказа не чак толкова скъпо занимание - срещу максимум 150 лв за еспадрили и 30 лв месечно за неограничен достъп до стената в Ректората на СУ (работно време 7 - 22 21 часа без неделя… май) можете да си осигурите endless hours of fun. Или мускулна треска, или болка в пръстите - на ръцете от висенето, на краката - от тесничките еспадрилки.
Но пък е много забавно - или поне на мен страшно ми хареса. Е - да не давам такива крайни мнения, че вчера за първи път в живота си прекарах 50 минути на стена, ама все пак! Пък и вече мога да мина почти 4 метра траверс без да падна!
За съжаление условията за практикуване на този “спорт” в София (като за работещ човек) не са кой знае колко добри - стената в СУ е ОК, предполагам, но битовите условия - съблекални, душове и прочие - изобщо не са. Катя сподели, че май ще пускат (или са пуснали съвсем наскоро) друга стена в Студентски град (май), та искам да помоля ако някой има повече информация да я сподели.
И един приятелски съвет към по-младите читатели: Мили деца и младежи - не чакайте да станете на 30, да се обездвижите и да качите десетина излишни килограма за да откриете тези забавления. Не че не можете да им се наслаждавате и така, но ви съветвам да си го спестите.
В Лични на
17 юни 2008 етикети взаимоотношения с 18 коментара
Не мога да разбера хората. Честно.
Какво толкова странно има в това, че предпочитам да раздавам разни непотребни ми вече неща на символични цени или направо без пари? Какво? На мен вече не ми трябват - предпочитам да ги дам на някого, който има нужда от тях и който по някакви причини не може да си ги позволи. Вярно - част от нещата имат някакви дефекти, ама какво от това? Не ги крия - съвестно ги обяснявам на бъдещите собственици. А и по-добре нещо, което работи, пък дори и с дефект, отколкото нищо, нали така?
Най-странни, обаче, са ми нападките от наистина много хора към мен. За какви съм ги бил мислел, то нищо не се подарявало току така, подигравал ли съм им се или какво… Никой нищо не ви кара насила бе - ако искате! Това са мои неща и с тях мога да правя каквото си поискам! Ако реша ще ги продавам, ако реша - ще ги подарявам, ако реша - ще ги изхвърля в коша за смет. Не ми е нужно вашето мнение каква цел в живота ми трябва! Като не сте съгласни с мен - поне си се скрийте в дупките и си трайте!
Не знам - твърде съм объркан вече.
