В Ежедневни на
27 юни 2008 етикети online пазаруване, доставка, нерви, транспорт с 6 коментара
Малко съм бесен, та тая статийка може да е прекалено емоционална на моменти. Обаче UPS и/или българските им представители In Time ми късат нервите за 3-ти път вече!
Предисторията: както може би по-паметливите от вас си спомнят (а тия, които не помнят, могат да прочетат ей тук) във вторник свърших Cryptonomicon-а. Ако и да не ме размаза от кеф - книгата ми хареса доста и за това си поръчах продължението (или предисторията - както прецените) от Amazon.com. И понеже не съм от най-търпеливите хора на този свят (или поне когато мога да не съм търпелив) винаги си поръчвам книгите от там с експресна доставка - доставка в рамките на 2-4 работни дни.
До колкото мога да заподозра - Amazon.com от САЩ изпълняват такива поръчки до Европа с DHL или с UPS. Когато пратката се доставя от DHL проблеми просто няма - хората се обаждат сутринта да уточнят адреса, като е възможно да пожелаеш да ти го доставят на друг адрес (правил съм го веднъж), звънят ти на вратата, даваш им едно автографче и те ти дават пратката. Това е! Каквото повикало - такова се обадило.
Но за съжаление при поръчката не можеш да избираш спедиторската компания… И какво се случва когато попаднеш на UPS.
Така - 2 поръчки, като за едната имам SubTotal $32.55 и забележете Shipping & Handling $47.96, а за втората - $56.02 и $40.46 съответно. Какво получавам срещу тези $88.42, които съм платил на UPS според вас? Не - не познахте. Получавам 2 фактури за по 12 лв всяка за издаване на цесия! Тоест плащам цена, която повечето хора плащат за самолетния си билет от София до Лондон и обратно, срещу което получавам 2 хартийки и невероятната възможност да изляза от работа (през работно време), да отида до митницата на Аерогара “София”, да се разправям с разни държавни служители с МАЛОУМНО организиран работен процес (ако и самите те да са учудващо вежливи), да платя 20% ДДС върху цялата сума + 15 лв за попълване на митническа декларация + 2 лв такса за банков превод, като на всичкото отгоре чакаш 30 минути докато информацията за тоя превод се придвижи по електронен път от банката до митничарите, които са на точно 5 метра срещу банковите гишета и на които им носиш хартиените бележки, подпечатани от банката. И след това бързаш с митническата декларация към офиса на UPS (въпросният склад работи до 17:30) за да си получиш заветната пратка.
Е извинявайте, ама много ми дойде! Как може DHL да предлагат услугата, за която си платил, а UPS… Не знам! Нямам думи!
В Лични на
27 юни 2008 етикети рожден ден с 9 коментара
Ами да ми е честито - днес официално излязох от категорията батко и влязох в категорията чичко.
Чукнах 30 годинки…
В Ежедневни на
26 юни 2008 етикети ThinkPad, лаптоп, ремонт с 6 коментара
Неприятно - наложи се да оставя Hlidskjalf в IBS за лек козметичен ремонт.
От известно време нещо перката на охлаждането “виеше” - даже една сутрин Надя ме изкара от банята, защото “лаптопа ти издава странни шумове”. И така след не особено дълъг размисъл реших, че е по-добре да не чакам вентилаторчето да се скапе съвсем и да ме остави “насред реката”, та за това още същия ден вдигнах телефона и се обадих в IBS за да се осведомя как може да стане замяната.
Реакцията от тяхна страна беше леко “неадекватна” - това в добрия смисъл на думата. Първоначално всички, с които говорих, смятаха, че вентилаторът вече си е заминал. Ей - голям зор докато ги убедя, че искам да направя тази замяна превантивно. ОК - успях. Разтърсиха се хората - оказа се, че такъв вентилатор нямат в наличност и могат да ми го доставят чак след десетина дни. Да съм си занесъл лаптопа, да съм им го оставел и те щели да се погрижат. И тук нещо ми се обърна - да им го оставя за 2 седмици?!?! Ами да - срокът за гаранционни ремонти бил 3 седмици, но те смятат, че в този случай ще отнеме 2, дори и по-малко. Да - принципно са прави, но аз с тоя лаптоп работя и не мога да се лиша от него за две седмици. Но правила - трябва да се спазват.
Хубаво - искам да си го поръчам като негаранционен ремонт - ще си платя вентилаторчето и труда - какво толкова. Може ли да се направи така: поръчвам вентилатора, той идва, нося им лаптопа, заменят ми го на място и си го вземам - чиста работа. Можело. замяната става за половин до един час. Предложих да им го платя предварително, защото предположих, че не искат да рискуват с поръчка само след телефонен разговор. Не, нямало нужда. Чудесно.
Във вторник една учтива дама ми се обади и ме осведоми, че резервната част вече е при тях и в удобно за мен време да мина да извършат самото сервизиране. Зарадван вчера “зарадвах” Катя че се налага да си тръгна по-рано за да ми сменят вентилатора. Та отивам аз в IBS съвсем малко след 17:00, давам си аз лаптопа, въпросната учтива дама го занесе в сервиза и… греда. След малко се връща тя с един младеж по дънки и с вид на сервизен техник и ми носят лаптопа. За съжаление дамата ме била подвела - замяната на вентилаторчето на X серията ставала не за 30-60 минути, ами за около 3 часа. Понеже самите лаптопи били малки вътрешната им организация била по-различна от тази на останалите ThinkPad-и - за да се демонтира/монтира вентилаторът се налагало да се демонтира дъното и всички останали части. И, разбира се, няма как да стане в рамките на останащите около 45 минути от работния ден. Та за това, ако искам, да си взема лаптопа и да го донеса в по-подходящо време.
Принципно са прави, ама по-подходящо време трудно бих могъл да намеря, та за това им го оставих. Днес до обяд ще работя с iBook-а си и ще стискам палци да ми се обадят възможно най-рано.
А иначе е много неприятно когато останеш без лаптоп. Все едно си без ръце - явно тия машинки стават едва ли не част от тялото…
В Ежедневни на
25 юни 2008 етикети книги, четене с 4 коментара
Cryptonomicon-а де. Вчера сутринта към 8:25.
А книгата свърши много тъпо, поне според мен. То всички такива конспирално-мистериозни романи свършват крайно тъпо. В смисъл - ОК, намериха преките наследници на Христос, или за каквото са се борили през цялата книга и какво? Нищо. Книгата свършва - авторът едва ли може да си представи какво отражение би имало това върху Света и обществото ни. И за това кара по най-лесния вариант - просто спира. Читателите да се оправят нататък.
И понеже четенето в автобуса ми хареса - вчера си поръчах от Amazon.com и “Бароковият цикъл”. Трябва да пристигне в петък…
В Хоби на
20 юни 2008 етикети лули с 2 коментара
Статия в “Стандарт”.
Без коментар. Е добре се - с един: Владо, Владо - що ти трябваше да се излагаш така?
В Лични, Хоби на
18 юни 2008 етикети скално катерене, свободно време, спорт, хоби с 7 коментара
Всъщност скалното катерене се оказа не чак толкова скъпо занимание - срещу максимум 150 лв за еспадрили и 30 лв месечно за неограничен достъп до стената в Ректората на СУ (работно време 7 - 22 21 часа без неделя… май) можете да си осигурите endless hours of fun. Или мускулна треска, или болка в пръстите - на ръцете от висенето, на краката - от тесничките еспадрилки.
Но пък е много забавно - или поне на мен страшно ми хареса. Е - да не давам такива крайни мнения, че вчера за първи път в живота си прекарах 50 минути на стена, ама все пак! Пък и вече мога да мина почти 4 метра траверс без да падна!
За съжаление условията за практикуване на този “спорт” в София (като за работещ човек) не са кой знае колко добри - стената в СУ е ОК, предполагам, но битовите условия - съблекални, душове и прочие - изобщо не са. Катя сподели, че май ще пускат (или са пуснали съвсем наскоро) друга стена в Студентски град (май), та искам да помоля ако някой има повече информация да я сподели.
И един приятелски съвет към по-младите читатели: Мили деца и младежи - не чакайте да станете на 30, да се обездвижите и да качите десетина излишни килограма за да откриете тези забавления. Не че не можете да им се наслаждавате и така, но ви съветвам да си го спестите.
В Лични на
17 юни 2008 етикети взаимоотношения с 18 коментара
Не мога да разбера хората. Честно.
Какво толкова странно има в това, че предпочитам да раздавам разни непотребни ми вече неща на символични цени или направо без пари? Какво? На мен вече не ми трябват - предпочитам да ги дам на някого, който има нужда от тях и който по някакви причини не може да си ги позволи. Вярно - част от нещата имат някакви дефекти, ама какво от това? Не ги крия - съвестно ги обяснявам на бъдещите собственици. А и по-добре нещо, което работи, пък дори и с дефект, отколкото нищо, нали така?
Най-странни, обаче, са ми нападките от наистина много хора към мен. За какви съм ги бил мислел, то нищо не се подарявало току така, подигравал ли съм им се или какво… Никой нищо не ви кара насила бе - ако искате! Това са мои неща и с тях мога да правя каквото си поискам! Ако реша ще ги продавам, ако реша - ще ги подарявам, ако реша - ще ги изхвърля в коша за смет. Не ми е нужно вашето мнение каква цел в живота ми трябва! Като не сте съгласни с мен - поне си се скрийте в дупките и си трайте!
Не знам - твърде съм объркан вече.
В Хоби на
14 юни 2008 етикети велосипеди, части с 0 коментара
Почти без думи…
RockShox Pike 426 Dual Air:
RockShox Pearl 3.1:
Avid Code 5 с 203 mm ротори:
Така като цяло Sleipnir се превърна в това:
И накрая - Надя намаза най-много - RAM HT2 + вилка RS Tora 289 (тоест - старата ми вилка) + спирачки Avid Juicy 5 със 160 mm ротори (тоест - старите ми спирачки):
Ами така де - тя нали сама си го поиска такова…
В Ежедневни на
10 юни 2008 етикети книги, четене с 4 коментара
Днес забелязах, че ми остават още 200 и няколко странички от Cryptonomicon-а. Книжката не е лоша, даже си е много хубава, обаче за мен е леко разочарование. Май имах прекалено големи очаквания за нея, но това е една друга тема.
Чудите се какво толкова се бавя с тая книжка - 1200 странички, а ще я прочета за два месеца. Ами така е - и нея я сполетя съдбата на книга със специално предназначение - в случая - книгата за четене в автобуса. По неясни за мен причини тази книга чета почти единствено в автобус 76 по пътя от нас до Бизнес Парк София и обратно. Защо - не знам. Пробвам се да я чета и вечер в леглото - по 15 минути стоя на една страница и буквално спя, та не отбелязвам особен напредък с четенето ѝ вечер.
Подобна съдба имаше и The Tamuli - 1456 страничното тухле, събрало в себе си трите тома от едноименния цикъл на Дейвид Едингс. Купих си я от една книжарница в Сингапур и я прочетох почти единствено по време на полети.
Хм - така като се замисля - май доста съм си полетял.
