Още когато си купих Кольо разбрах – наистина е вярно, че „веднъж Nicolai – завинаги Nicolai„. Обаче не предполагах, че е толкова трудно да се сдобиеш с мечтаната рамка…
Така – мерим ние с дилъра ми просвета на чатала ми, едно, друго – спирам(е) се на размер. Разбираме се, че той ще я поръча и ако има нещо за доуточняване – ще ми се обади. Прибирам се у нас (10 минути с размотаването) и той ми звъни – абе тука питат с какъв челен ъгъл да я направят рамката? Падам – то това не беше ли една от най-, ама най-основните характеристики на рамката? Ми принципно е, ама тая можеш да си я поръчаш с ±5°, та мога да избирам. Пардон – не мога, а трябва. Обясняваме им как и с какво окачване смятам да я карам, те ми препоръчват ъгъл. Приемам, много ясно.
Към 22 часа Иван ми пише в Skype – абе ти цялото колело го искаш в цвят Dizzy Urban Cammo, или задницата да е анодизирана? Цялото. Абе… Тука препоръчват задницата да е анодизирана, щото покритието е по-устойчиво и няма да се издере при изхвърчането на камъчетаот задната гума. Добре – нека да е анодизирано. ОК – пожелаваме си лека нощ и наистина отивам да си лягам.
Към 22:45 телефонът ми звъни. Поглеждам – Иван. Вдигам. Отсреща е Боряна (жената на Иван): Абе извинявай, че те безпокоя толкова късно, ама един от Nicolai пита какъв цвят да е надписа върху рамката?
Почти припаднах…











вт, сеп 8, 2009
0 Comments