Crypto and The Bombe

Ей – пестелив народ сме това, българите, и нема оправия. Никаква.

В събота ми се наложи да изпълнявам доста малоумното упражнение отиване-до-летището-и-чакане-на-жена-ми-и-тъста-ми-да-ме-докарат-обратно-вкъщи, ма това е една друга тема. Накратко – изпращахме балдъзата и баджанака. И понеже отидох 15 минути по-рано от тях (все пак пътуваха от Кюстендил) застанах да ги изчакам пред входа на „Заминаващи“ на терминал 2. И се нагледах на организация на движението.

Ако скоро не сте минавали по тоя път – да ви припомня. Пред „Заминаващи“ има направени уширения от двете страни на пътя, на които могат да спрат едновременно около 15-20 автомобила, при това без да пречат на останалите участници в движението. И съответно са обозначени със съответния знак, че паркирането и престоят там са забранени. Какво се получава в действителност ли – всички места са заети от атомобили, в които седи шофьорът им. Т.е. – не са паркирали, поне според въпросните шофьори. Докато бях там двойка полицаи обиколи всички места два пъти, като доста любезно обясняваше на шофьорите, че не могат да престояват на тези места и ако искат да изчакат трябва да преместят колите си (на предвидения за целта платен паркинг, например – добавката от мен).  Е няма такива разправии – на двама от шофьорите се стигна до съставяне на акт (или каквото там включва писания по бумаги и прочие разправии). Чак мен ме хвана срам!

И защо, мислите вие, се стига до положение? Да, правилно – за да се спестят 3-те лева, колкото е цената на час на въпросния платен паркинг. Явно толкова струва „удоволствието“ на шофьора да си вземе довиждане с любимите хора!

Което ми напомня, че „проблемът“ с паркирането в централните градски части е същия. Паркира се навсякъде – градинки, тротоари, детски площадки – само не и в… гаражи. Които в най-добрия случай са превърнати в „офиси“ и бакалийки, а в най-лошия – просто стоят празни. Говоря от собствен опит – когато преди 2 години ми се наложи да сменя гаража (в известната с тесните си улички и „липсата“ на такива съоръжения долна част на Лозенец) ми трябваха около 15 минути, за да си уговоря 3 огледа на предварително подбрани по местоположение и снимки гаражи при средна цена на извадката от 100 лв на месец. Явно толкова струва съмнителното удоволствие от чистенето на GL-а от сняг всяка сутрин и добавката от карането с ръкавици, „щото волана е студен като лед“. А изобщо не включвам в сметките общуването със застрахователите по повод естетически оформените с ключ или пирон драскотини по боята…

Абе изобщо – „шамар да е – аванта да е“!

Още когато си купих Кольо разбрах – наистина е вярно, че „веднъж Nicolai – завинаги Nicolai„. Обаче не предполагах, че е толкова трудно да се сдобиеш с мечтаната рамка…

Така – мерим ние с дилъра ми просвета на чатала ми, едно, друго – спирам(е) се на размер. Разбираме се, че той ще я поръча и ако има нещо за доуточняване – ще ми се обади. Прибирам се у нас (10 минути с размотаването) и той ми звъни – абе тука питат с какъв челен ъгъл да я направят рамката? Падам – то това не беше ли една от най-, ама най-основните характеристики на рамката? Ми принципно е, ама тая можеш да си я поръчаш с ±5°, та мога да избирам. Пардон – не мога, а трябва. Обясняваме им как и с какво окачване смятам да я карам, те ми препоръчват ъгъл. Приемам, много ясно.

Към 22 часа Иван ми пише в Skype – абе ти цялото колело го искаш в цвят Dizzy Urban Cammo, или задницата да е анодизирана? Цялото. Абе… Тука препоръчват задницата да е анодизирана, щото покритието е по-устойчиво и няма да се издере при изхвърчането на камъчетаот задната гума. Добре – нека да е анодизирано. ОК – пожелаваме си лека нощ и наистина отивам да си лягам.

Към 22:45 телефонът ми звъни. Поглеждам – Иван. Вдигам. Отсреща е Боряна (жената на Иван): Абе извинявай, че те безпокоя толкова късно, ама един от Nicolai пита какъв цвят да е надписа върху рамката?

Почти припаднах…

[flickr]photo:3873584427[/flickr]

[flickr]photo:3873585189[/flickr]

[flickr]photo:3873586091[/flickr]

[flickr]photo:3874375530[/flickr]

[flickr]photo:3873592045[/flickr]

[flickr]photo:3873593149[/flickr]

[flickr]photo:3874383156[/flickr]

Мдам – установих.

Сега модерното е да имаш къща с двор в престижен квартал, в който живеят 2-3-4 овчарки – там шарпланинец, каракачанки, средноазиатски – не им разбирам много. Важното е да са преимущестевно бели, големи, рунтави и злобни. Това, че не си ги хранил и са измълшавели не е от значение, а това, че вместо да „пазят“ къщата се бият едно с друго – още по-малко…

Първо малко уточнения:

• На 23 април 1516 година херцог Wilhelm IV of Bavaria обнародва Reinheitsgebot или „Закон за чистотата на бирата“, според който бира може да се прави единствено от „вода, ечемик и хмел“ (ролята на маята остава неизвестна до 19 век и работата на Луи Пастьор). Основната причина, довела до приемането на този закон, е конкуренцията между пивовари и пекари за суровини като пшеница и ечемик, от който са се произвеждали и бирата, и хляба… Въпросният закон се постепенно се разпростира върху всички германски държави и е отменен едва през 1993-та година. Важно е да се отбележи, че херцогът и „държавната“ пивоварна не попадат под ударите на този закон…
• На 5 октомври 1842 година е представено ново пиво, произведено в Bürger Brauerei, Pilsen сега Plzeňský Prazdroj, произведено от баварския пивовар Josef Groll. По същество това е пиво с долна ферментация, в противовес с традиционното по това време производство на пиво с горна ферментация. Въпросното пиво (и начинът на произвоство) става известно като пилзенско пиво, Pilsner, Pilsener или за по-кратко Pils.

Та това са фактите относно „традиционното“ пилзенско пиво, каквото е огромната част от пивото, произвеждано в България (с изключение на Stolichno Bock и Болярка Вайс, поне до колкото ми е известно).

Може би тук е мястото да спомена, че пивоварната на манастира „Св. Стефан“ (или Weihenstephan, Freising, близо до Мюнхен) плаща акциз за производство на бира още от 1040 година… И не – тя явно не е „традиционно“ пилзенско…

In a restaurant, no one orders „A plate of food, please“, so why do people ask for „A beer“? This request usually brings forth a bland international brew purporting to be a pilsner. Better to ask: „What’s local?“ or choose the style that suits the moment…

Michael Jackson

Мдам – прав е бил човекът. Със съжаление установявам, че в България огромното мнозинство предпочитат вкуса на bland international brew… Не, че съм особено изненадан де.

One German is a Philosopher,

Two Germans are a Bierhalle,

Three Germans are Heavy Industry.

Дами и господа – Пожарната:

Една от малкото твърди рамки въобще, които са конструирани за вилка с ход 160-203 мм. Абе немците си знаят работата… Цвят – Fire Department Red.

Свързана е с още една изненада, ама за нея малко по-късно.

Слизам днес от 413 и вървя към Бизнес парк-а. Заедно с мен вървят още около 50 човека… Приблизително половината са мъже, останалите- жени. 50-50, както се казва.

Слушам музика и си гледам в краката. Прави ми впечатление, че половината вървят „както се очаква“… Мъжете: повдигат бедрото, изнасят подбедрицата напред, съпват… повтарят.

Жените, обаче, „вкарват“ и едно движение наляво-надясно в таза…

Чудя се – има ли физиологична причина за тази разлика?

Последни настройки при дилъра ми. Изведнъж Иван се обръща към мен:

- А ти… На жена ти казвал ли си?

- Миии… Не….

- ОК… Аз нямам интерес да ѝ казвам…

…

След 3 часа:

- Мечо – аз си тествах новия…

- Че от къде намери пари да го сглобиш?

- Не бее, не онзи…

- Аааа – купил си си друг!?

- Да, ама…

- Пари за сметките имаш ли?

- Да…

- Честито!!!

…

Аз късметлия ли съм, или какво?

Ако някой ви каже, че върху клавиатурата на един ThinkPad може да се излее чаша горещо кафе и той да продължи да работи – вярвайте му.

P.S. Не забравяйте да избършете изцеденото кафе изпод лаптопа…