Всъщност само пътеводителят ни за Малайзия, Сингапур и Бруней беше пощаден от дъжда. Знак на съдбата, явно - не ни стигна времето да отидем до Малайзия, а искахме. Нищо - следващата есен.

P.S. Ако някой ще ходи скоро до Сингапур, Малайзия, Бруней, Тайланд или Камбоджа - с радост ще му услужим с нашите пътеводители. Има смисъл докато са актуални поне….

Разбира се, най-напред трябваше да се обяснявам по други причини: ама защо ще пътуваме през Амстердам, ама защо ще тръгваме първо на запад, а после на изток - не е ли много тъпо това, ама защо през Амстердам - това не е ли много на север, ама няма ли директни полети… Хората не искат да разберат, че идеята на едно пътешествие е в пътуването, а не в придвижването от точка A до точка B. Но както и да е - повечето от тия въпроси просто ги пропуснах покрай ушите си.

Комбинацията от полети на Hemus Air / KLM от София до Амстердам и после до Сингапур е много удобна за такива случаи - казаш в Амстердам в 9 сутринта, а полетът до Сингапур е чак вечерта в 21 - имаш цял ден да се размотаваш из града. А ние точно това и планирахме - просто да се помотаем безцелно, без никакъв предварителен план.

Чекирахме си големите раници сутринта директно до Сингапур (не знам дали има вариант да не го правиш, ама на нас не ни и потрябва) и в 9:30 вече бодро бяхме закрачили към гарата под летището. Разбира се, Надя я изненадаха още в началото на пътуването - паспортна проверка на изхода от самолета. Тя много се учуди и малко се притесни, ама аз нали съм старо куче… Та купихме си билети до Amsterdam Centraal (с кредитна карта - тук БДЖ да си вземат бележка) и бодро-бодро слязохме до перона. Греда - първо на холандски, а после и на съвсем сносен английски ни обясниха, че имало повреда по линията на влака, за който сме си купили билет и за това трбява да ползваме някакъв друг влак от съседния коловоз. Не обърнах особено голямо внимание на детайлите, признавам, ама то пък и за какво ми е. Успяхме да се качим (заедно с една огромна тълпа други туристи), Надя особено много настоя да сме на втория етаж и за има няма петнадесетина минути стигнахме до Amsterdam Centraal. До тук - без произшествия. Слязохме, отне ни няколко минути да се ориентираме в авто/вело трафика (което не е едно и също, поне не и в Амстердам - велоалеите са поне колкото пътищата, имат си отделна светофарна уредба, пешеходни пътеки и изобщо…) и бодро закрачихме. Ей така - без посока, просто си обикаляхме.

Амстердам е хубав град. Сравнително стар - сградите най-често са долепени една до друга, но при все това имат повече зеленина от нас в София. И всички и навсякъде карат велосипеди. Добре де - двуколесни безмоторни превозни средства, щото аз на това велосипед не мога да кажа - това са, най-често, 2 колела, 2 педала, една верига и един звънец, държани заедно от добре оформена буца ръжда. Това спирачки, това светлини, това каски - нема такова нещо брат. За сметка на това, обаче, поне половината… велосипеди, имат и разни допълнения - кошници за багаж, детски седалки на кормилото, детски седалки на багажника, детски седалки на кормилото и багажника, детски седалки в ремаркенца, детски седалки в корито пред велосипеда - изобщо детски седалки навсякъде. А като ги гледах (като конструкция) и като начин на каране - изтръпвах. Честно ви казвам - аз там така детето в никакъв случай не бих си го возил. Абсурд! А най-интересно е спирането - поради липса на спирачки при достигане на кръстовище хората просто скачат от велосипеда…

Разходихме се до ботаническата им градина - много приятно местенце, особено 3-те обособени зали. Но, както ще видим след 2 дни - нищо, ама нищо особено. Даже направо смешна работа. Но за това по-късно.

Иначе след посещението в ботаническата се загубихме. Е не съвсем загубихме де - просто не можах да намера мястото, на което бяхме решили да обядваме. Добре, че малко преди обяд ударихме по една мощна английска закуска (с бира, поради което ни гледаха малко странно), та като се намерихме към 16 просто седнахме и изпихме по 2-3 бири. И то стана време да се връщаме на летището…

Там нямам много спомени - адски много ми се спеше. Едва се настанихме и… лека нощ деца. Събудете ме в Сингапур, моля.

Снимки в Амстердам не правих кой знае колко, но на който му е интересно може да провери съответния сет във flickr.

Ето защо вече съм горд собственик на FF. Само дето тоя път FF не е Full Face, ами Full Frame.

P.S. Прав беше Жоро, че наесен ще станат по 2000 лв…

Но да нахвърлям няколко мисли, с които имаха удоволствието да ме занимават докато не спях в самолета от Бангкок.

Организацията. Не я подценявайте. Ние тръгнахме на пътешествие - не на почивка, не на курорт, а на пътуване с идеята да поскитаме. Да, но и за това си трябвало малко предварителна подготовка. Не че нашето приключение не ни хареса - даже много напротив - но ако сега пак трябва да тръгна - ще подбера различен маршрут. Но пък човек трбява и да се “опари” - нали така?

Книжките на Lonely Planet в това отношение са доста, доста добри. Горещо ви препоръчвам да се снабдите с последното издание преди да хванете пътя и да му отделите поне 1-2 седмици четене у дома. Ние нямахме време за това и се убедихме че сбъркахме. Не го правете и вие.

А книжките са доста пълни и с доста точна информация - за места, цени и прочие.

Timing. Доста важна точка. Трябва добре да подберете времето за посещението си, като го съобразите с климатичните условия на съответната дестинация. За съжаление на повечето места през удобния за посещение период е пълно с туристи, което може и да не ви се понрави. Ние рискувахме - отидохме в края на дъждовния/началото на сухия сезон и не сбъркахме. Дъжд (ама истински дъжд - като по филмите) ни валя 3 пъти. Но не съжаляваме - тъкмо допринесе за по-пълното усещане.

Самолетните билети. Тука няма кой знае какво за правене - междуконтиненталните полети все още са запазена територия на “традиционните” авиопревозвачи, така че място за мърдане няма кой знае колко. За съжаление цените на билетите през туристическия сезон (за съответната дестинация) скачат, ама няма кой знае какво да се направи по този случай.

Хотелски резервации. За такива пътувания, поне за мен, хотелите не са най-важното. Стига да отговарят на определени минимални критерии, разбира се - все пак си отишъл там да обикаляш страната, не да се плакнеш в хотелския басейн. За Бога - никога, ама никога не използвайте услугите на българска агенция за резервиране на хотели. Ние го направихме и после съжалихме. Не че се е случило нещо кой знае какво - хотелите ставаха, само дето ни излязоха златни - платихме сигурно 3 пъти повече, отколкото трябваше. Но това както и да е - не се оставихме да ни развали ваканцията.

Визи и формалности. Както може би се очаква - за посещение в повечето от страните българските граждани имат нужда от визи. Проучете предварително къде и как можете да се сдобиете с такива и колко време ще отнеме това, за да не останете неприятно изненадани и да си провалите пътуването.

Документиране. Шегувам се, разбира се. Но все пак - в зависимост от целта на пътуването подберете подходящата фотографска техника. Видеокамерата, поне според нас, е напълно безполезна вещ - по-добре вземете още един фотоапарат/тяло с различен обектив - ще ви свършат много по-добра работа. За мое най-огромно съжаление не можах да се сдобия с желания EF 17-40 f/4L преди заминаването, но съм се заел да поправя тази неправда в най-скоро време - далеч преди следващото приключение.

Проучете какви са условията за снимане на съответните места и си вземете подходящите филтри. Оказа се, че в Камбоджа снимането е или рано сутрин веднага след изгрев слънце, или късно вечер малко преди залез. В останалата част от деня просто светлината е много.

Между другото се оказа, че старият боен другар 350D е направо водоустойчив - в един момент изсипвах водата от чантичката, която заемаше около 1 пръст на дъното.

Е - за сега е това. По-подробни разкази и снимки очаквайте съвсем скоро.

И до догодина в Перу.

Ще се “видим” пак на 10 ноември - ако всичко върви по план. Лаптоп няма да носим - за сметка на фотоапарат и видеокамера. Та - очаквайте “доказателствен” материал.

До нови срещи.

Надявам се, че там, където си сега, няма заключени врати, прахосмукачки и портокали… Ние винаги ще те помним!

Само ще ви помоля да не питате защо двамата с Надя имаме общо 4 паспорта…

Поредната “новина” - Столична община изгражда втора велоалея. До тук добре - вече съм казвал какво мисля за велоалеите и няма да го повтарям. Въпросът тук е друг - защо от Столична община си мислят, че ние сме идиоти?

А че си мислят, че сме идиоти е очевидно - какъв е тоя строеж на велоалея върху вече съществуваща такава? Ей това ако може някой да ми обясни…

Да не говорим, че и първата е пълна смешка - покрай Евлоги Георгиев така и така си имаше алея, само дето не беше наречена велоалея.

Смешки.

P.S. Да - знам (добре де - по-скоро предполагам) защо е всичкото това - заради онези 5 200 000 евро, отпуснати за целта…