През последните няколко дни 2 неща ми направиха доста силно впечатление… Кюстендил – малък град в Западна България. Ама малък ви казвам – с родителите ми сме разхождаме от техния апартамент (последния блок преди гробищата – точно в единия крайна града) до апартамента на чичо ми (в квартал „Запад“ – точно противоположния край на града) [...]
Continue reading...28. януари 2010
Най-официално мога да заявя, че в НАП работят най-комплексираните, фрустрирани и огорчени от живота съществоподобни лекета, които някога съм срещал! Това са едни хорасъщества (или май по-правилното е вещества, че до същества има още доста път да извървят), чиято единствена радост в съществуванието им е да вгорчават живота на околните заради техните мокри сънища и [...]
Continue reading...30. ноември 2009
Днес спасих 1 и 1/4 човешки живот. Останалите 3/4 се падат на Мира. Накратко – дарих кръв и „убедих“ Мира да направи същото. Беше забавно, колкото и да не ми вярва никой. Всичко започна в събота с молбата на братя Христо и Виктор Анастасови във Facebook за трима доброволци, които да дарят кръв за извъшване [...]
Continue reading...27. октомври 2009
Седя си аз, сам-самичък в кухнята, а дъждът навън вали ли, вали. И мислено се връщам точно година назад… Седя и си спомням за дъждовете, които ни валяха в Камбоджа. Особено мегапороят, който се изля, докато се бяхме загубили в околностите на Ta Prohm. Даа – определено идеята да прекарам там старините си ми се [...]
Continue reading...17. октомври 2009
(през погледът на един баща) Предистория: И така – животът продължава. Мъничко по-трудно, разбира се, след като една малка хипопотамка те прескача по 6 пъти на нощ, за да пишка, но пък и не е кой знае колко по-различно от преди. Аз си ходя на работа, Надя си върти домакинството, вечер аз излизам с мои [...]
Continue reading...14. октомври 2009
Тая вечер съм превъзбуден, ходя горд като паун и се хиля глуповато, ама си имам прекрасно оправдание: В 19:16 станах горд татко на едно 50 сантиметрово и 3050 грамово момиченце. За сега – толкова мога. Подробности – скоро
Continue reading...3. октомври 2009
В последната седмица участвах в няколко спора (по-скоро дискусии, не бяха толкова разгорещени) и останах наистина удивен как хората използват своето непознаване на логиката за да защитават различни тези. Разбира се, има ги и онези хора, които съзнателно използват своите познания по този въпрос и нарочно заблуждават своите опоненти, използвайки именно тяхното непознаване на материята. [...]
Continue reading...15. септември 2009
Ей – пестелив народ сме това, българите, и нема оправия. Никаква. В събота ми се наложи да изпълнявам доста малоумното упражнение отиване-до-летището-и-чакане-на-жена-ми-и-тъста-ми-да-ме-докарат-обратно-вкъщи, ма това е една друга тема. Накратко – изпращахме балдъзата и баджанака. И понеже отидох 15 минути по-рано от тях (все пак пътуваха от Кюстендил) застанах да ги изчакам пред входа на „Заминаващи“ [...]
Continue reading...6. август 2009
Слизам днес от 413 и вървя към Бизнес парк-а. Заедно с мен вървят още около 50 човека… Приблизително половината са мъже, останалите- жени. 50-50, както се казва. Слушам музика и си гледам в краката. Прави ми впечатление, че половината вървят „както се очаква“… Мъжете: повдигат бедрото, изнасят подбедрицата напред, съпват… повтарят. Жените, обаче, „вкарват“ и [...]
Continue reading...6. август 2009
Последни настройки при дилъра ми. Изведнъж Иван се обръща към мен: – А ти… На жена ти казвал ли си? – Миии… Не…. – ОК… Аз нямам интерес да ѝ казвам… … След 3 часа: – Мечо – аз си тествах новия… – Че от къде намери пари да го сглобиш? – Не бее, не [...]
Continue reading...
19. април 2010
12 Comments