Както Longanlon ми беше казал преди известно време – май наистина хобито ми е да си имам хобита. От известно време в глава ми се въртят нови две – пак добре, че не са двайсет – и, за моя особено голяма изненада, се оказа, че и за двете намирам бъдещи съподвижници. При това – от редиците на велосипедистите – основното ми, ако може да се каже така, хоби.

И понеже в момента е размножителният период на пъстървата и мухарите са прибрали такъмите и чат-пат  само се се събират и си разказват лакърдии – реших да обърна внимание на (и да пренасоча средства към) една моя друга отколешна детска мечта…

Абе няма какво да си кривя душата – вдетинявам се. Или по-скоро – изживявам максимално неизживеното си детство. Ми така си е – разказвал съм в стария си (вече несъществуващ) блог как купих първото си колело, ако не броим виолетовия си с бели калници „Балкан“, който родителите ми успяха да купят през първата ми лятна ваканция и който беше откраднат само след месец. След това нашите така и не успяха да се доредят и да купят друго – проблем си беше, особено в по-малките градчета. В това отношение лееко завиждам на Елена – вече има от всичко по много, а пък аз ще се постарая да ѝ осигуря най-добро за всичко, с което би искала да се занимава.

Та – отплеснах се. Сутринта в 3:27 Изабела успя да ме събуди и в този момент разбрах че съм сигурен, че искам да осъществя една друга своя отколешна мечта – стрелбата.

Преди известно време се замислях за малокалибрена пушка, брат ми даже се е интересувал от условията за притежаването на такава (не посмях да го попитам защо). Оказва се, че вариантите са два – или да се регистрирам като ловец, извършващ подборен отстрел, или да членувам в някой клуб по спортна стрелба. И двете пречки са сравнително лесно преодолими, но пък от друга страна – има си бюрократични разправии, а и отговорността никак не е малка.

Ето защо взех соломоновското решение – да си купя пневматична пушка. Хем притежанието е свободно, хем емоциите и необходимите умения са ако не същите, то много, много близки.

И понеже съм сноб (не го крия) и за такива неща пари не пестя – реших след броени дни да напиша едно прочувствено писмо до Добрия Старец, който всички очакваме да ни посети след месец и няколко дни и да го помоля да ме зарадва с долната красавица:

Feinwerkbau Modell 700 Basic

Всъщност все още се чудя дали искам 700 Basic или 700 Evolution – втората определено е по-добра, но пък съществува и една не-чак-толкова-лесно-пренебрежима разлика в цените, а пък за турболаик като мен едва ли ще мога въобще да направя допълнителните настройки на втората, камо ли да усетя разликата с Basic. Ама ще видим де – вие само стискайте палци съвсем скоро да се сдобия с която и да е от тях.

P.S. И за да няма рев и вой на „природозащитници“ – да уточня. Това е пушка за спортна стрелба. Теоретично може да се използва и за стрелба по птици и дребни животни, но аз нямам такива намерения. Най-малкото хипер прецизно изработените мерни прибори (и всъщност най-скъпият компонент на пушката) са направени така, че с тях може да се стреля само и единствено в „олимпийската дисциплина“ – по стандартна хартиена мишена от разстояние 10 метра – нито повече, нито по-малко. Такова е и единственото ми желание за употребата на това оръжие.

P.P.S. И да – знам, че за 1/10 от цената мога да си купя пневматична пушка с калибър 5.5 мм, която има 2 пъти по-голяма начална скорост на куршума, 5 пъти по-голяма прицелна далекобойност и незнам-си-колко-пъти то-голяма дулна енергия на куршума. Modell 700, обаче, за разлика от преждеспоменатите, е competition grade пушка – с нея (или свързаните с нея модели 700 Alu / 700 Alu for shootung on a rest) хората участват (и печелят) състезания от световен/олимпийски мащаб!

P.P.P.S. Ако кликнете на снимката ще се озовете на началната страница на производителя. По неясни за мен причини не мога да предоставя работещ линк към съответния модел. Но пък така можете да разгледате цялата гама от оръжия, произвеждани от компанията. Оказа се, че брат ми, съвсем между другото, се интересува от пистолетите…

P.P.P.P.S. Предполагам, че някои от вас ще се поинтересуват от цената… Е няма да я напиша, щото жена ми също ми чете блога. Та предпочитам да се наложи да си използвам палатката и спалния чувал едва след като се сдобия с въпросния прецизен инструмент

Така – мерим ние с дилъра ми просвета на чатала ми, едно, друго – спирам(е) се на размер. Разбираме се, че той ще я поръча и ако има нещо за доуточняване – ще ми се обади. Прибирам се у нас (10 минути с размотаването) и той ми звъни – абе тука питат с какъв челен ъгъл да я направят рамката? Падам – то това не беше ли една от най-, ама най-основните характеристики на рамката? Ми принципно е, ама тая можеш да си я поръчаш с ±5°, та мога да избирам. Пардон – не мога, а трябва. Обясняваме им как и с какво окачване смятам да я карам, те ми препоръчват ъгъл. Приемам, много ясно.

Към 22 часа Иван ми пише в Skype – абе ти цялото колело го искаш в цвят Dizzy Urban Cammo, или задницата да е анодизирана? Цялото. Абе… Тука препоръчват задницата да е анодизирана, щото покритието е по-устойчиво и няма да се издере при изхвърчането на камъчетаот задната гума. Добре – нека да е анодизирано. ОК – пожелаваме си лека нощ и наистина отивам да си лягам.

Към 22:45 телефонът ми звъни. Поглеждам – Иван. Вдигам. Отсреща е Боряна (жената на Иван): Абе извинявай, че те безпокоя толкова късно, ама един от Nicolai пита какъв цвят да е надписа върху рамката?

Почти припаднах…

Сега модерното е да имаш къща с двор в престижен квартал, в който живеят 2-3-4 овчарки – там шарпланинец, каракачанки, средноазиатски – не им разбирам много. Важното е да са преимущестевно бели, големи, рунтави и злобни. Това, че не си ги хранил и са измълшавели не е от значение, а това, че вместо да „пазят“ къщата се бият едно с друго – още по-малко…

Two Germans are a Bierhalle,

Three Germans are Heavy Industry.

Дами и господа – Пожарната:

Една от малкото твърди рамки въобще, които са конструирани за вилка с ход 160-203 мм. Абе немците си знаят работата… Цвят – Fire Department Red.

Свързана е с още една изненада, ама за нея малко по-късно.

Запознайте се с Byron – бъдещ ловец на глигани. Или поне родителите му са били селектирани за такива… За момента се задоволява да яде като змей, да спи по 16 часа в денонощието, да гони котката ни Изабел и да квичи, когато тя го шамари. Но като за 41 дневно кученце е добре, мисля.

А иначе това е дого аржентино, ако някой се интересува. Роден е на 17 март от:

баща: Iman Aurora Blanco (Galan del Do Yel X Perro Pelea Cordobes Ofelia) – Best Junior, 3хCAC, 1хCACIB, 2хR.CACIB, 2хВОВ

и

майка: Aira Wise (Biento la Tutela X Kaly de Philipe) 1хОтличен

И за съжаление (наше) и щастие (негово) в събота отива да живее в много по-големите ловни полета…

P.S. И кой знае – догодина наистина има реалния шанс да гони дивите прасета…

Сутринта в 5:15 телефонът ми звънна. Странно! Поглеждам – Катя. Хаха – тя се е объркала, че тръгваме днес, а не утре. Усмихвам се и вдигам.

Катя: Хайде, къде си, всички те чакаме…

Аз: Ъъъ… Къде?

Катя: Ами на паркинга пред „Васил Левски“, както се разбрахме!

Аз: Ама то… ъъъ… нали за утре?

Катя: Как за утре бе – днес, 3-ти май!

Аз: Ами… Приятно прекарване.

Мда – човек от главата си пати!

P.S. Не вярвах, че ще доживея деня, в който размер M-XL отново ще ми бъде голям…

Та по същество – изведнъж се оказа, че трябва да си преосмислим плановете за тази година и също толкова изведнъж се оказа, че сме инвестирали едни пари в ненужни ни вече вещи. Та ако някой от читателите смята да попътува тази година из Югоизточна Азия, Африка или Южна Америка – нека прегледа снимките по-долу и ако си хареса някоя книжка – да пише.

Книгите са нови (повечето) или достатъчно добре запазени (по-малкото) и се дават безвъзмездно за ползване.

Ще се радваме да си намерят нови стопани…