Мисля, че психофизиологически съм силно увреден човек. Направо съм убеден. Всеки си има своите малки странности, разбира се, само че повечето хора намират моите за прекалено “ексцентрични”. Например лекото облекло през зимата. Ми не ми е студено. Поне не го чувствам студа така, както вие го правите. И за това си има обяснение - работих близо [...]
Continue reading...27. ноември 2007
Не знам за вас, но за мен пиенето на кафе се беше превърнало в навик, социална дейност или каквото щете го наричайте там. Кафе пиех защото… защото и другите пиеха, защото се очаква да пиеш кафе или нещо такова. Но не и заради самото кафе. Осъзнах го днес, всъщност. От вчера залягам твърдно над ВМ-НВД - [...]
Continue reading...24. ноември 2007
Днес беше денят. За съжаление не протече както го бях планирал. Най-напред трябва и искам да се извиня на Емилия, Андреас и всички онези, които се бяха събрали в Божурище, които ме настигнаха в Пожарево и настояваха да ме качат. Съжалявам, мили момичета и момчета - просто нямаше как. Не прецених. Но нищо де - човек [...]
Continue reading...22. ноември 2007
София, 6:50 сутринта. Излизам от вкъщи и се отправям към гаража. Докато заключвам ми е странно тихо. Чувам автомобилен двигател, но приглушено, някъде далеч. Излизам. Обгръща ме бяла мъгла. Уличните лампи светят меко. Стоя на тротоара пред вратата. Чудя се дали изобщо да ходя до гаража. В тая мъгла като нищо някой ще ме отнесе. Ма пък [...]
Continue reading...21. ноември 2007
Е това е - събота, втори шанс. Смятам да се откарам до там (и обратно) с велосипеда Аз и предния път бях навит, даже уговорих и Надя да ме изчака и да пътуваме по-късно за Кюстендил, ама… Така се стече снега, че не пътувахме никъде. Даже и от вкъщи не излизахме. За съжаление няма да има как [...]
Continue reading...20. ноември 2007
Определено денят започва по-добре с 3 пържени яйца с бекон и резен черен хляб, кафе и 7 км енергично въртене на педалите до офиса. Ама много по-добре. Определено английската закуска е “моята закуска”. Последните седмици наблягах на френска - кафе с кроасани - обаче нещо ми липсваше. Още към 10 - 10:30 вече бях огладнял и [...]
Continue reading...5. ноември 2007
Уж обещах да пиша от Варна, ама - емоции. Но по-добре късно, отколкото никога, нали? Но да карам по ред. Пътуване до Варна - с една дума: дълго. Не знам защо така - тръгнах в 12:30, а пристигнах след 20:00. Поне не скучах - нося си книжка, iPod, PSP с 9 игри и толкова серии на [...]
Continue reading...1. ноември 2007
Първа стъпка - купувате си билет. До някъде. Аз си купих автобусен. До Варна. Втора стъпка - правите си хотелска резервация. Трета стъпка - тръгвате. Утре. Ще си нося фотоапрата, в хотела би трябвало да има интернет, та ще си взема и лаптопа. Бе и да няма - ще си нося Vodafone Mobile Connect картата. В момента зареждам [...]
Continue reading...1. ноември 2007
Някак странно се чувствам тези дни. Изгубен. Не ли трябвало да има някаква разумна причина, но ме е налегнала една такава депресия, че… Не ми се върши нищо. Не ми се работи, не ми се учи, не ми се спи, не ми се готви, не ми се яде - нищо. Абсолютно нищо. А и времето е едно [...]
Continue reading...24. октомври 2007
Ъъъъ, или нещо в мен не е наред, или в колегите ми. А може би у всички? От два дни съм в отпуск. И на никого все още не му е направило впечатление. Хората си ме канят на обяд, все едно нищо не е станало. И чак когато им обърна внимание, че съм в отпуск, се [...]
Continue reading...
29. ноември 2007
6 Comments