През последните няколко дни 2 неща ми направиха доста силно впечатление…
Кюстендил – малък град в Западна България. Ама малък ви казвам – с родителите ми сме разхождаме от техния апартамент (последния блок преди гробищата – точно в единия крайна града) до апартамента на чичо ми (в квартал „Запад“ – точно противоположния край на града) за 25 минути. И не е като да не съм ходил всеки ден в продължение на 8 години до ПМГ, където учех. И напоследък в тоя град има задръствания!
Сутринта видях наколко човека да да тичат след автобус 72. Към предпоследната му спирка – тая на Шипченски проход. Хвнанаха го, ама… са се возили до последната му спирка – тая на хотел „Плиска“. За тия, които не познават София или не са запознати с маршрута на въпросния автобус – разстоянието между двете спирки е точно 270 метра.
Абе напоследък да не е станало срамно човек да ходи в тая държава?
19. април 2010 at 10:56 pm
Абе то това напоследък е от бая години… колегите ми излизат на обяд с колите си, защото половин километър е невъобразимо разстояние
Другото страховито (и може би много срамно) нещо е да те вали дъжд, докато вървиш пеша
)
Направо за някакъв перверзен екстремен спорт го борят хората
20. април 2010 at 7:31 am
Аз все още предпочитам колело и пеша, винаги когато мога. Така че има и изключения от психозата „не напускам колата си/автобуса/таксито“, за която говориш…
20. април 2010 at 10:20 am
Имам две теории:
1. Тичането е по-полезно от ходенето, затова са потичали след автобуса
2. Познавайки 72 (едно време ходех с него на училище), може да са се качили за да си намерят място вътре и да пътуват наобратно – иначе може в тяхната посока да не влязат
20. април 2010 at 10:45 am
@Михаил – в 6:30 места имаше бол
21. април 2010 at 5:53 pm
А билетче дали си дупчиха? Ако не: опция А) имат карта или опция Б) жива далавера – возиш се безплатно. Къде, ако не в БГ?!
21. април 2010 at 6:00 pm
и да поясня – опция А) не е за пренебрегване. „Купил съм си карта, ще я ползвам на макс.“ Но нека не сме негативисти – винаги има изключения.
24. април 2010 at 9:26 am
Обърни внимание следващия път колко човека чакат на „последната“ спирка(повечето пъти си е цяло стълпотворение).Понякога е по-добре да се качиш на Шипченски проход отколкото да пробиваш тълпата пенсионери,ученици и студенти.А състоянието на градския транспорт води до повече хора с коли.
24. април 2010 at 3:13 pm
@орехите – както вече казах малко по-горе: в 6:30 сутринта на Плиска я имаше 3-ма човека, я не…
24. април 2010 at 8:26 pm
@wakeop – Относно пътуването в обедната почивка, често пести време, дори да е да сведе 15 мин до 5, което има значение, ако почивката ти е 30 мин.
26. април 2010 at 10:08 am
@Karina
Когато работата ти е свързана с 10-12 часа седене на стол пред компютър, почивката е точно ходене (може и бягане, колоездене, скачане с парашут… каквото се сетиш, но свързано с движение), а не отново сядане в превозно средство и след това – в задимената кръчма.
А и това 30 мин… какви са тези ужасни фирми и защо изобщо работите в тях?!
)
29. април 2010 at 9:46 pm
Преди доста време търсих бирария „Двете Халби“. То питам аз едни минувачи дали я знаят къде е и как да стигна до там. И отговорът беше.
- Ами само направо е но трябва да вземете автобус, защото е на цели две три спирки.
Беше вечер и не си играх да чакам автобуса, а за 10 минути стигнах до впросната кръчма.
Но тогава ми направи впечатление как такова малко разстояние им се струва много на хората.
За сравнение – тъй като се контузих миналата седмица и не съм в състояние да карам колело, отивам до работа с автобус и се връщам пеша – това са 12-13 километра и не ми се струва далече.