Седя си аз, сам-самичък в кухнята, а дъждът навън вали ли, вали. И мислено се връщам точно година назад…
Седя и си спомням за дъждовете, които ни валяха в Камбоджа. Особено мегапороят, който се изля, докато се бяхме загубили в околностите на Ta Prohm. Даа – определено идеята да прекарам там старините си ми се струва все по-привлекателна…
P.S. За тези, които не знаят, или пък са забравили – става дума за това и това.



вт, окт 27, 2009
Лични