(през погледът на един баща)

Предистория:

И така – животът продължава. Мъничко по-трудно, разбира се, след като една малка хипопотамка те прескача по 6 пъти на нощ, за да пишка, но пък и не е кой знае колко по-различно от преди. Аз си ходя на работа, Надя си върти домакинството, вечер аз излизам с мои приятели, Надя – с нейни. Или пък двамата с общи, или пък си стоим у дома – абе нищо различно. Идилия.

В събота се разболявам. Всъщност ощке в петък, ама го разбрах много късно вечерта. То се и очакваше де – всичките ми колеги са болни от поне 2 седмици, ама никой не ще са остане вкъщи да се лекува. В петък си тръгнах по-рано,че ходих на един рожден ден в старата компания (странно – напуснах преди почти 2 години, ама още поддържаме връзка) и си тръгнах малко по-рано, та Стоян ми се обади към 17 часа да ми каже, е на етажа имало „доказан случай на свински грип“ и в понеделник май щели да изследват безплатно всеки, който пожелае. Не разбрах дали се отнася и за нас (щото, нали, сме контрактори), ама и не ми пука. На рождения ден си прекарвам добре.

Прибирам се рано – към 22:00. Нещо не ми е добре. Надя се противи, ама аз вземам едноличното решение да спя на дивана в хола. Профилактично, един вид. Всъщност диванът е доста неудобен, така че решавам да спя на пода. Имам опит, но шалтетата и чувалите са в гаража, а в полунощ не ми се ходи до там. Пробвам да ги заместя с одеала, но нещо ми духа, така че се качвам на дивана. Изкривявам се…

На сутринта се чувствам по-добре. Излизаме на разходка, на връщане случайно срещаме GP-то. С Надя решаваме, че ако до понеделник не съм 100% up & running ще отида да го видя по същество – до сега винаги съм го посещавал по всякакви други поводи.

Привечер ми се обажда Павел – днес било страхотно каране, дали утре не искам да се присъединя. Иска ли питане?! Обясняваме се около 10 минути, през които решавам, че утре ще карам Кольо. Отивам до Иван да го взема (избягвам да държа в гараж без СОТ велосипед, който струва повече от 3/4 от автомобилите в София), пътьом минавам през гаража и се прибирам вкъщи с колело, раница, броня, наколенки, ръкавици и въобще всичко, необходимо за приятно прекарване над Драгалевци. Уговаряме се да се видим на Хладилника в 10:00.

Отново спя на дивана.

Ставам в 6. Нещо не е наред и по-скоро просто се обръщам на другата страна.

В 10 телефонът звъни. Поглеждам – Павел. Едва сядам на дивана. Павел ми пожелава скорошно оздравяване.

Прескачаме се с колелото през целия ден, за това привечер го откарвам в гаража. Абе да го крадат – не ми пука. Обаждам се на Борис, че утре няма да идвам на тренировка, но сестра ми ще присъства. Обаждам се на Катя, че няма да отида на работа.

Въпреки протестите на Надя спя на дивана. Изкривявам се.

Отивам да видя GP-то „по работа“.  За първи път от доста време попадам на свестен доктор. След обстоен преглед ми обяснява, че това е вирусно заболяване и че той не може да ми помогне кой знае колко. Предписва ми билкови таблетки за кашлицата, физиологичен разтвор за промивка на носа и ограничени до възможния минимум контакти с бременната.

Превеждам на Надя почти всичките си налични пари – да плати за раждането, последната част от ремонта и прочие.

Междувременно Надя също е на преглед. Бебето се развива нормално, според размерите на черепа и таза вече тежи 3250 гр и терминът ѝ е преизчислен за 9 ноември. Отново спя на дивана.

Седя си вкъщи, изкривен, в различни стаи с Надя. След разговор с баща ми се установява, че съдомиялната и пералнята в къщата още не са вързани, за това Надя решава да плати за ремонта утре, когато всичко е приключено. Чувствам се значително по-добре. Спя при Надя, възможно най-далеч – на ръба на спалнята.

Историята:

Ставам в 5 – по норматив. Бръснене, душ, приготвяне на закуска, приготвяне на сака за фитнес. към 5:55 Надя идва при мен, вече облечена – не ѝ се спи. Започвам да прибирам лаптопа и да тръгвам за фитнес. Надя идва при мен, вече оббечена, и ме целува – не ми се спи вече. По едно време: Надя: „Яяяя… пусни лампата!“, като прокарва длан между краката си. На светлината на лампата на терариума не виждам нищо обезпокоително (но наум прехвърлям инструкциите на д-р Савова за това какво да правим, ако Надя има венозно или артериално кръвотечение) – „май ми изтекоха водите“! Хвърлям сака, пускам лампата. Мдааааа… водите ѝ изтекоха. Паникьосвам се. Надя ми се хили, после отива да се вземе душ. Междувременно изпращам sms на Борис, че поради „малък инцидент“ и днес няма да се видим. Все пак вземам сака, както и нейният, приготвен преди седмица.

Отиваме в 1-ва АГ болница (Тина Киркова). ращат я в 105 кбинет, „а ако там няма никой – в 205-и“. В 105 няма никой. В 205-и вече има някой. Обясняват, че в момента нямат свободни места, само VIP зали, но една родилка вече ражда, така че… Ми ОК – VIP да е. Надя казва, че иска да ражда с д-р Савова. Ще ь уведомят. Разкритие – 0 см, без контракции. Приемат я, все пак.

Вземам „цивилните“ дрехи на Надя и тя ми казва да си ходя, че това щяло да отнеме време. Поглеждам си часовника – 7:15. Няма как да стигна до фитнеса, така ме отивам директно в Бизнес Парк София.

Пристигам около 9. Чувам се с нея – няма разкритие, в момента обикаля коридора. „Започвам“ да работя.

Всички колеги са гигаположително настроени към моите проблеми, приеятелите – също. Към 10 се чуваме отново – разкритие 4 см, при „норма“ 10, така че продължава разходките..

Чуваме се към 13 – 6 см, разкритие, разходките продължават. Отиваме на обяд.

Към 14:00 ѝ пращам sms. Реакция – никаква. Звъня – също. Пускам си отпуск за следващата седмица и към 17:00 тръгвам към болницата. Пристигам малко преди 19. Опитвам се да получа информация за родликата – в момента, вкойто чуят „Надя“ и ме препращат към д-р Савова.

С 300 зора се сдобивам с нейния телефон. Звъня – никой не вдига. Към 19:00, вече уморен и тладен отивам към бирария 1516, където се провежда ежеседмичната среща на mtb-bg, като проверявам телефоните си на всеки 3 минути.

Поръчвам си бира, пилешки дробчета и сърчица. Към 20:10 поглеждам – блекбърито ми свети в червето. Отново e-mail… Поглеждам – пропуснато обаждане от Надя.

Тук вече ми е като мъгла… Озовавам се отвън. Надя не ми вдига. Звъня на д-р Савова… Тя ми обяснява, че в 19:16 е изродиба първото ми дете със секцио по спешност, че всички са добре, че съпругата ми е в реанимация и че трябва възможно най-бързо да ѝ занеса вода в бутилчици със „спортна“ капачка…

Връщам се обратно, като хвърям някакви пари на масата и тръгвам, говорейки по телефона…