В последната седмица участвах в няколко спора (по-скоро дискусии, не бяха толкова разгорещени) и останах наистина удивен как хората използват своето непознаване на логиката за да защитават различни тези. Разбира се, има ги и онези хора, които съзнателно използват своите познания по този въпрос и нарочно заблуждават своите опоненти, използвайки именно тяхното непознаване на материята. Но за тези хора – друг път.
По своята същност импликацията е логическа връзка от вида „ако… то…“ – означаваме я с A → B. Таблицата за истинност на импликацията е следната (където с 1 означаваме „истина“, а с 0 – „лъжа“):
| A | B | A → B |
| 1 | 1 | 1 |
| 1 | 0 | 0 |
| 0 | 1 | 1 |
| 0 | 0 | 1 |
Да „преведем“ горното твърдение на „човешки“ език – нека твърдението A да бъде „Иван има повишени нива на холестерол в кръвта“, а B – „за Иван има повишен риск от сърдечно-съдови заболявания“ и приемаме, че съвременната медицина е установила логическата връзка импликация между нашите твърдения A и B. Тоест (за простота) приемаме, че стойност 1 за A е „Иван има повишени нива на холестерол в кръвта“, стойност 0 – „Иван няма повишени нива на холестерол в кръвта“. Съответно 1 за B е „за иИван съществува повишен риск от сърдечно съдови заболявания“, а 0 – „за Иван съществува намален* риск от сърдечно-съдови заболявания“.
Така първият и вторият ред на табличката стават:
Ред 1: „Ако Иван има повишени нива на холестерол в кръвта, то за Иван съществува повишен риск от сърдечно-съдови заболявания“ – което твърдение е вярно, както и:
Ред 2: „Ако Иван има повишени нива на холестерол в кръвта, то за Иван съществува намален риск от сърдечно-съдови заболявания“ – което твърдение е невярно.
Въз основа на тези две твърдения повечето хора директно „скачат“ на
Ред 4: „Ако Иван няма повишени нива на холестерол в кръвта, то за Иван съществува намален риск от сърдечно-съдови заболявания“, което твърдение е вярно, обаче пропускат да забележат (или „услужливо“ подминават)
Ред 3: „Ако Иван няма повишени нива на холестерол в кръвта, то за Иван съществува повишен риск от сърдечно-съдови заболявания“, което твърдение също е вярно!
Така че – внимателно с импликациите!
P.S. * Използваме намален вместо правилното не съществува повишен за увеличаване на драматичния ефект.
P.P.S. Примерът с Иван, нивата му на холестерол и рисковете също е подбран с цел повишаване на драматизма и не е задължително да е верен. Изобщо целта ми е не да обсъждам здравословното състояние на хората, да накарам малкото си читатели да се замислят над аргументите, които използват в споровете си, както и над верността на изводите си…



октомври 4th, 2009 at 9:25 pm
„… приемаме, че съвременната медицина е установила логическата връзка импликация между нашите твърдения A и B…“
Концепцията за импликацията е малко по-сложна[1] от гореизложеното, което пък от своя страна би могло да се обобщи като корелация с елементи на каузистика[2]. Успех във воденето на спорове
[1] http://en.wikipedia.org/wiki/Implication
[2] http://en.wikipedia.org/wiki/Correlation_does_not_imply_causation
октомври 6th, 2009 at 1:06 pm
Различно е когато говорим в математически термини и когато говорим помежду си. Много често „ако“ всъщност е „тогава и само тогава“. Но аз никога не съм чувал някой да каже „тогава и само тогава“ освен в часовете по точни науки (предимно математика).
Тоест ако приемем, че повишения холистерол (как по дяволите се пише това) е индикатор за сърдечни проблеми, както и причина зяа тях. (вижте колко сложен става тук изказът), то тогава ако нямаш холистерол, нямаш и проблеми…
октомври 10th, 2009 at 12:58 pm
Логиката в споровете е че няма логика.
Айде лека и не пийте…. вода.