Crypto and The Bombe

Ей – пестелив народ сме това, българите, и нема оправия. Никаква.

В събота ми се наложи да изпълнявам доста малоумното упражнение отиване-до-летището-и-чакане-на-жена-ми-и-тъста-ми-да-ме-докарат-обратно-вкъщи, ма това е една друга тема. Накратко – изпращахме балдъзата и баджанака. И понеже отидох 15 минути по-рано от тях (все пак пътуваха от Кюстендил) застанах да ги изчакам пред входа на „Заминаващи“ на терминал 2. И се нагледах на организация на движението.

Ако скоро не сте минавали по тоя път – да ви припомня. Пред „Заминаващи“ има направени уширения от двете страни на пътя, на които могат да спрат едновременно около 15-20 автомобила, при това без да пречат на останалите участници в движението. И съответно са обозначени със съответния знак, че паркирането и престоят там са забранени. Какво се получава в действителност ли – всички места са заети от атомобили, в които седи шофьорът им. Т.е. – не са паркирали, поне според въпросните шофьори. Докато бях там двойка полицаи обиколи всички места два пъти, като доста любезно обясняваше на шофьорите, че не могат да престояват на тези места и ако искат да изчакат трябва да преместят колите си (на предвидения за целта платен паркинг, например – добавката от мен).  Е няма такива разправии – на двама от шофьорите се стигна до съставяне на акт (или каквото там включва писания по бумаги и прочие разправии). Чак мен ме хвана срам!

И защо, мислите вие, се стига до положение? Да, правилно – за да се спестят 3-те лева, колкото е цената на час на въпросния платен паркинг. Явно толкова струва „удоволствието“ на шофьора да си вземе довиждане с любимите хора!

Което ми напомня, че „проблемът“ с паркирането в централните градски части е същия. Паркира се навсякъде – градинки, тротоари, детски площадки – само не и в… гаражи. Които в най-добрия случай са превърнати в „офиси“ и бакалийки, а в най-лошия – просто стоят празни. Говоря от собствен опит – когато преди 2 години ми се наложи да сменя гаража (в известната с тесните си улички и „липсата“ на такива съоръжения долна част на Лозенец) ми трябваха около 15 минути, за да си уговоря 3 огледа на предварително подбрани по местоположение и снимки гаражи при средна цена на извадката от 100 лв на месец. Явно толкова струва съмнителното удоволствие от чистенето на GL-а от сняг всяка сутрин и добавката от карането с ръкавици, „щото волана е студен като лед“. А изобщо не включвам в сметките общуването със застрахователите по повод естетически оформените с ключ или пирон драскотини по боята…

Абе изобщо – „шамар да е – аванта да е“!