Първо малко уточнения:

• На 23 април 1516 година херцог Wilhelm IV of Bavaria обнародва Reinheitsgebot или „Закон за чистотата на бирата“, според който бира може да се прави единствено от „вода, ечемик и хмел“ (ролята на маята остава неизвестна до 19 век и работата на Луи Пастьор). Основната причина, довела до приемането на този закон, е конкуренцията между пивовари и пекари за суровини като пшеница и ечемик, от който са се произвеждали и бирата, и хляба… Въпросният закон се постепенно се разпростира върху всички германски държави и е отменен едва през 1993-та година. Важно е да се отбележи, че херцогът и „държавната“ пивоварна не попадат под ударите на този закон…
• На 5 октомври 1842 година е представено ново пиво, произведено в Bürger Brauerei, Pilsen сега Plzeňský Prazdroj, произведено от баварския пивовар Josef Groll. По същество това е пиво с долна ферментация, в противовес с традиционното по това време производство на пиво с горна ферментация. Въпросното пиво (и начинът на произвоство) става известно като пилзенско пиво, Pilsner, Pilsener или за по-кратко Pils.

Та това са фактите относно „традиционното“ пилзенско пиво, каквото е огромната част от пивото, произвеждано в България (с изключение на Stolichno Bock и Болярка Вайс, поне до колкото ми е известно).

Може би тук е мястото да спомена, че пивоварната на манастира „Св. Стефан“ (или Weihenstephan, Freising, близо до Мюнхен) плаща акциз за производство на бира още от 1040 година… И не – тя явно не е „традиционно“ пилзенско…