Вече трябваше да катеря скалите около Метеора, ама…
Сутринта в 5:15 телефонът ми звънна. Странно! Поглеждам – Катя. Хаха – тя се е объркала, че тръгваме днес, а не утре. Усмихвам се и вдигам.
Катя: Хайде, къде си, всички те чакаме…
Аз: Ъъъ… Къде?
Катя: Ами на паркинга пред „Васил Левски“, както се разбрахме!
Аз: Ама то… ъъъ… нали за утре?
Катя: Как за утре бе – днес, 3-ти май!
Аз: Ами… Приятно прекарване.
Мда – човек от главата си пати!



нд, май 3, 2009
Лични, Хоби