Хм – от доста време не съм писал по темата… Ама така е – някои хора просто си караме.
Провокиран съм да напиша тази статия главно от 2 други статии – тази при Kenanoff и тази на Дневник.
Какво мисля за велоалеите като цяло и ВелоПолюция в частност съм описвал вече тук – не смятам да го повтарям. Прочетете, ако не сте го чели, а ви интересува. Днес мисля да ви занимая с други си разсъждения по темата. А именно – карането на велосипед в София в настоящето, а не в някакво утопично бъдеще. Само за протокола – и ние сме били по Света, и ние сме видели „бяла“ организация на движението. Ама ние, за разлика от доста хора, се опитваме и да мислим малко и най-вече да си представим какво и колко ще е нужно за привеждане на организацията на уличното движение в София къмто вида му в Амстердам, например… Но да не се отклонявам много от темата.
Прави ми впечатление, че по тази тема се изказват предимно хора, които велосипед са виждали в някой магазин, в който продават спортни стоки или в най-добрия случай – подпрян на някоя стена или завързан за уличен стълб. Само прочетете – те биха карали велосипед, но само ако… Сещате се какви хора са това – такива, които нямат желание за извършването на дадено действие, но по неясни причини искат да се асоциират с него и поради това търсят всевъзможни причини, с които да се (само)оправдаят за неизвършването му.
Аз, мисля, не попадам в тази група. Не бях се качвал на велосипед от времето, когато бях ученик в началното училище – 1 или 2 клас. През септември 2007, обаче, нещо ми прищрака в главата, обадих се в БАС, поръчах си велосипед и на 18 към 11:30 вече бях горд собственик на RAM AM.2 цвят титан. И какво стана – метнах се и от Голо Бърдо №5 се придвижих на „собствен ход“ до 20-ти Април №13. От тогава се запалих по това хоби, накупих си още много други велосипеди и – най-важното – изминах мнооооого километри в града. Какви са моите впечатления от това и как се кореспондират с всеобщо разпространените заблуди за карането на велосипед по софийските улици?
Всъщност колкото и да не ви се вярва – водачите на МПС не изгарят от неистовото желание да ви прегазят. Даже напротив – стараят се всячески да избегнат какъвто и да е контакт с вас. Дори и да вземете най-егоистичната им подбуда – на никой не му се размотава по съдилища и не му се влиза в затвора заради някакъв сополив колоездач.
Водачите на МПС са крайно нетолерантни към велосипедистите. Това, по мое мнение, изобщо не е вярно. Разбира се, статистически има (а и аз съм срещал) пълни олигофрени, но болшинството от водачите са достатъчно толерантни и дружелюбно насторени. Това възприятие е доста субективто, признавам, но тъй като практикувам въпросната дейност като хоби – винаги подхождам към всяко каране с усмивка и добро настроение – та може би и аз съм прекалено снизходителен към шофьорите… Но пък е факт, че колкото по-скъп е един автомобил и колкото по-голяма мутра го кара – толкова е по-вероятно човекът вътре да ти направи място, отстъпи предимство и прочие. Няма да забравя една случка от лятото – едно Порше Кайен спря целия трафик по Свети Наум, за да мога аз да изляза от Теодоси Търновски и да завия надясно.
И тук идва и другият основен момент – както искаме водачите на МПС да са толерантни към нас, така би следвало и ние да сме толерантни към тях. Не е голяма философия да караш из града според (повечето – признавам си – аз звънец нямам, няма и да си сложа) изискванията на ЗДП – технически изправен велосипед, подходящо осветление, дрехи (като цветове и светлоотразителни елементи) и жилетка през тъмната част на денонощието и най-вече разум. Когато карате в града – съобразявайте те се с автомобилите. Нека винаги да е ясно на водачите какво ще бъде следващото ви действие – ще продължите направо, ще завиете ли и ако да – накъде. Старайте се да поддържате постоянна скорост и посока на движение. Никога не изпреварвайте спрели на кръстовище автомобили от дясно – ако автомобилът завива надясно никой няма да очаква препятствие от дясната си страна!
И най-важното – помислете дали наистина си струва да карате по улиците в час пик? Повярвайте ми – дори 15 минути по-рано или по-късно правят разликата огромна!
12. февруари 2009 at 2:36 pm
Ми то и моите наблюдения и разсъждение май съвпадат с твоите по този въпрос…
Всъщност нямам проблем с автомобилите по улицата – пазят ме хората, доколкото зависи от тях. Дори и снощи, в големия дъжд, колите намаляваха, като минават край мен – за да не ме къпят допълнително. Срещат се и кретени, не е като да няма, но това си е нормалния процент кретения сред населението.
Имам проблем с паркираните до средата на улицата коли и все пак моят проблем с тях е доста по-малък, отколкото на останалите участници в движението.
И аз не бях карала колело от детските си години, и аз го ползвам от лятото насам доста активно за ходене на работа (не карам в почивните дни по паркове и извън града, нямам време за такива емоции… но ходим да пазаруваме с колелетата). 1 час по късно отиване и тръгване от работа ми решават абсолютно целия проблем с трафика, а в случаите на страховити кръстовища с нервни шофьори просто слизам от колелото и пресичам като пешеходец – малко забавяне, но и малък риск.
А с велоалеи и светофари за велосипедисти ще опашат града, чак когато за мнозинството от хората това стане предпочитан начин за предвижване… не мисля, че за малкото ентусиасти, които срещам по улиците някой ще си мръдне задника.
12. февруари 2009 at 3:48 pm
Напълно споделям мнението ти. Ходя почти всеки ден на работа с велосипед /Хиподрума-Интерпред/ и за 5 г съм имал само 2 инцидента като за единия и аз бях виновен. Също така е и вярно че хората с по-скъпите коли обикновенно са по-внимателни и правят повече път и са спазват правилника.
Досега имам почти 14000 км от които само 200 са извън София.
22. април 2009 at 11:42 am
Аз пък мога да кажа, че изобщо нещата не са толкова розови, колкото са представени в статията. Карам велосипед от както се помня, с малко прекъсване поради ред причини последните 5 години карам винаги когато времето позволява. Средно на ден минавам поне 20 км в София с него, за работа и от работа най-малкото. За тези 5 години съм сменил няколко работни места в различни части на града и с малки с големи улици – разлика няма.
Приятели колоездачи също имам много, не веднъж сме обсъждали какви меко казани груби мерки да правим като настигнем малоумника на светофара!
Сериозни инциденти срещу (умишлено споменавам срещу) автомобил нямам, но това не е защото шофьорите ме пазат, а защото главата ми е на пумпал за да гледам кои ще ме връхлети отзад и не веднъж са ме вкарвали в канавките и шахтите!
Да не говорим за зле паркираните автомобили, тези излизащи на заден и тези отварящите си вратите, без да погледнат в огледало!!!
Държа група в facebook където има над 1200 човека и се разраства доста бързо – повечето от хората не са минали изцяло на велосипед, защото ги е страх да карат по пътищата в София! Приятелката ми е в тази графа!
При добра велоинфраструктура много хора ще заменят МПС-то с колело – ще стане по-добре и за шофьорите и за колоездачите!
24. април 2009 at 5:47 pm
Аз съм от Варна! Карам велосипед всеки ден – с него ходя до работа, а в почивните дни често за удоволствие до близките селца. Хубавото е, че се увеличава броят на хората с велосипеди по улиците на Варна – било то от мисъл за екологичен начин на живот и физически активност или във връзка с паричната криза в България – при билетче 1 лев…. мръсни и нередовни автобуси и задръстване… Напълно съм съгласна с изказаното по-горе мнение, че колкото повече хора се качат на велосипедите си, толкова по-скоро някои ще помисли за нас.
Интересувам се как да се включа в групата ви във fasebook.
Пожелавам безинцидентно каране и повече удоволствие, отколкото взиране в трафика, за да се предпазим от забързалите се автомобили!
18. май 2009 at 7:18 pm
Привет Ирена,
За да се включиш в FaceBook група трябва да се регистрираш във FaceBook и после само да потърсиш „За велосипедни алеи в България!“, От последния ми пост тук, групата нарасна повече от 2 пъти, но си мисля, че всеки следващ член има значение и допринася за каузата.