Амстердам – градът на разврата. Или поне така обикновено бива обрисуван. Аз обаче го видях по друг начин.
Разбира се, най-напред трябваше да се обяснявам по други причини: ама защо ще пътуваме през Амстердам, ама защо ще тръгваме първо на запад, а после на изток – не е ли много тъпо това, ама защо през Амстердам – това не е ли много на север, ама няма ли директни полети… Хората не искат да разберат, че идеята на едно пътешествие е в пътуването, а не в придвижването от точка A до точка B. Но както и да е – повечето от тия въпроси просто ги пропуснах покрай ушите си.
Комбинацията от полети на Hemus Air / KLM от София до Амстердам и после до Сингапур е много удобна за такива случаи – казаш в Амстердам в 9 сутринта, а полетът до Сингапур е чак вечерта в 21 – имаш цял ден да се размотаваш из града. А ние точно това и планирахме – просто да се помотаем безцелно, без никакъв предварителен план.
Чекирахме си големите раници сутринта директно до Сингапур (не знам дали има вариант да не го правиш, ама на нас не ни и потрябва) и в 9:30 вече бодро бяхме закрачили към гарата под летището. Разбира се, Надя я изненадаха още в началото на пътуването – паспортна проверка на изхода от самолета. Тя много се учуди и малко се притесни, ама аз нали съм старо куче… Та купихме си билети до Amsterdam Centraal (с кредитна карта – тук БДЖ да си вземат бележка) и бодро-бодро слязохме до перона. Греда – първо на холандски, а после и на съвсем сносен английски ни обясниха, че имало повреда по линията на влака, за който сме си купили билет и за това трбява да ползваме някакъв друг влак от съседния коловоз. Не обърнах особено голямо внимание на детайлите, признавам, ама то пък и за какво ми е. Успяхме да се качим (заедно с една огромна тълпа други туристи), Надя особено много настоя да сме на втория етаж и за има няма петнадесетина минути стигнахме до Amsterdam Centraal. До тук – без произшествия. Слязохме, отне ни няколко минути да се ориентираме в авто/вело трафика (което не е едно и също, поне не и в Амстердам – велоалеите са поне колкото пътищата, имат си отделна светофарна уредба, пешеходни пътеки и изобщо…) и бодро закрачихме. Ей така – без посока, просто си обикаляхме.
Амстердам е хубав град. Сравнително стар – сградите най-често са долепени една до друга, но при все това имат повече зеленина от нас в София. И всички и навсякъде карат велосипеди. Добре де – двуколесни безмоторни превозни средства, щото аз на това велосипед не мога да кажа – това са, най-често, 2 колела, 2 педала, една верига и един звънец, държани заедно от добре оформена буца ръжда. Това спирачки, това светлини, това каски – нема такова нещо брат. За сметка на това, обаче, поне половината… велосипеди, имат и разни допълнения – кошници за багаж, детски седалки на кормилото, детски седалки на багажника, детски седалки на кормилото и багажника, детски седалки в ремаркенца, детски седалки в корито пред велосипеда – изобщо детски седалки навсякъде. А като ги гледах (като конструкция) и като начин на каране – изтръпвах. Честно ви казвам – аз там така детето в никакъв случай не бих си го возил. Абсурд! А най-интересно е спирането – поради липса на спирачки при достигане на кръстовище хората просто скачат от велосипеда…
Разходихме се до ботаническата им градина – много приятно местенце, особено 3-те обособени зали. Но, както ще видим след 2 дни – нищо, ама нищо особено. Даже направо смешна работа. Но за това по-късно.
Иначе след посещението в ботаническата се загубихме. Е не съвсем загубихме де – просто не можах да намера мястото, на което бяхме решили да обядваме. Добре, че малко преди обяд ударихме по една мощна английска закуска (с бира, поради което ни гледаха малко странно), та като се намерихме към 16 просто седнахме и изпихме по 2-3 бири. И то стана време да се връщаме на летището…
Там нямам много спомени – адски много ми се спеше. Едва се настанихме и… лека нощ деца. Събудете ме в Сингапур, моля.
Снимки в Амстердам не правих кой знае колко, но на който му е интересно може да провери съответния сет във flickr.
Leave a Reply