Crypto and The Bombe

И така - както може би вече е ясно на всички - в понеделник ранния следобяд се прибрахме. За снимки и други пътеописания ще трябва да почакате малко - снощи с Надя седнахме да подберем снимки за качване, обаче 12+ Gb (или 3041 снимки, ако ви е по-удобно, плюс там 5-6 малки DVD-та филмчета от камерата) така ли се преглеждат. Огледахме тия от Амсердам и Бангкок, избрахме тия от Амстердам и… За толкова ни стигна времето.

Но да нахвърлям няколко мисли, с които имаха удоволствието да ме занимават докато не спях в самолета от Бангкок.

Организацията. Не я подценявайте. Ние тръгнахме на пътешествие - не на почивка, не на курорт, а на пътуване с идеята да поскитаме. Да, но и за това си трябвало малко предварителна подготовка. Не че нашето приключение не ни хареса - даже много напротив - но ако сега пак трябва да тръгна - ще подбера различен маршрут. Но пък човек трбява и да се “опари” - нали така?

Книжките на Lonely Planet в това отношение са доста, доста добри. Горещо ви препоръчвам да се снабдите с последното издание преди да хванете пътя и да му отделите поне 1-2 седмици четене у дома. Ние нямахме време за това и се убедихме че сбъркахме. Не го правете и вие.

А книжките са доста пълни и с доста точна информация - за места, цени и прочие.

Timing. Доста важна точка. Трябва добре да подберете времето за посещението си, като го съобразите с климатичните условия на съответната дестинация. За съжаление на повечето места през удобния за посещение период е пълно с туристи, което може и да не ви се понрави. Ние рискувахме - отидохме в края на дъждовния/началото на сухия сезон и не сбъркахме. Дъжд (ама истински дъжд - като по филмите) ни валя 3 пъти. Но не съжаляваме - тъкмо допринесе за по-пълното усещане.

Самолетните билети. Тука няма кой знае какво за правене - междуконтиненталните полети все още са запазена територия на “традиционните” авиопревозвачи, така че място за мърдане няма кой знае колко. За съжаление цените на билетите през туристическия сезон (за съответната дестинация) скачат, ама няма кой знае какво да се направи по този случай.

Хотелски резервации. За такива пътувания, поне за мен, хотелите не са най-важното. Стига да отговарят на определени минимални критерии, разбира се - все пак си отишъл там да обикаляш страната, не да се плакнеш в хотелския басейн. За Бога - никога, ама никога не използвайте услугите на българска агенция за резервиране на хотели. Ние го направихме и после съжалихме. Не че се е случило нещо кой знае какво - хотелите ставаха, само дето ни излязоха златни - платихме сигурно 3 пъти повече, отколкото трябваше. Но това както и да е - не се оставихме да ни развали ваканцията.

Визи и формалности. Както може би се очаква - за посещение в повечето от страните българските граждани имат нужда от визи. Проучете предварително къде и как можете да се сдобиете с такива и колко време ще отнеме това, за да не останете неприятно изненадани и да си провалите пътуването.

Документиране. Шегувам се, разбира се. Но все пак - в зависимост от целта на пътуването подберете подходящата фотографска техника. Видеокамерата, поне според нас, е напълно безполезна вещ - по-добре вземете още един фотоапарат/тяло с различен обектив - ще ви свършат много по-добра работа. За мое най-огромно съжаление не можах да се сдобия с желания EF 17-40 f/4L преди заминаването, но съм се заел да поправя тази неправда в най-скоро време - далеч преди следващото приключение.

Проучете какви са условията за снимане на съответните места и си вземете подходящите филтри. Оказа се, че в Камбоджа снимането е или рано сутрин веднага след изгрев слънце, или късно вечер малко преди залез. В останалата част от деня просто светлината е много.

Между другото се оказа, че старият боен другар 350D е направо водоустойчив - в един момент изсипвах водата от чантичката, която заемаше около 1 пръст на дъното.

Е - за сега е това. По-подробни разкази и снимки очаквайте съвсем скоро.

И до догодина в Перу.