Crypto and The Bombe

Мда - но кратка бе ми радостта.

По-паметливите сигурно помнят (а останалите могат да прочетат тук) как съвсем наскоро се хвалих, че вече мога да идвам на работа с колелото. Е - има-няма месец и отново не мога. Поне за сега.

А защо - ей сега ще ви разкажа.

Значи най-напред Вельо беше на море и замина тъкмо преди да си взема DHX-а. Бях решил него да го карам до тук само веднъж - колкото да го покажа на колегите, които слушаха няколко месеца лелеянията ми по него - по обясними причини. Или поне за тия, дето са опитвали да карат нанадолно колело нанагоре. Та както и да е - водих го веднъж до тук, похвалих се, а през останалото време си идвах с AM-а. Да, ама Вельо се върна от отпуск миналата седмица и ме помоли да дойда още веднъж с Der Kleine Traktor да го види и той. Обещах му да дойда с него в петък.

В четвъртък, обаче, както си тръгвах вечерта, охраната на входа на сградата ме спря. Обясниха ми, че “директорът на бизнес парка” е забранил на велосипедистите да влизат през през фоайетата на сградите с велосипеди. Да, те знаели, че аз идвам рано и си тръгвам по-късно, обаче те ме били гледали на записите от охранителните камери и не можело. Обаче съм можел да минавам през паркинга под сградата. Ми ОК. На мен ми е все тая дали ще се кача 4 или 5 етажа с асансьора.

Речено - сторено. В петък сутринта излязох от нас още по-рано, въртях преспокойно нагоре, бутах на едно място и изобщо пристигнах в Бизнес парк София в чудесна кондиция и настроение. Подминах входа на сградата, влязох в подземния паркинг (малко трудно докато набутам колелото под бариерата, ама нейсе) и… греда. Абе къде са асансьорите в паркинга?! Гледам, гледам - познати гледки не виждам. Има едни врати, дето явно се отварят с карти, обаче моята не ще да ги отвори. А така като разчитам на окомера си - асансьорите са точно там. Хъм. И как да вляза сега? Слязох на по-долното ниво. Същата греда - вратите се отварят (явно) само с карти и моята не е от тая порода.

Изпсувах наум (а може би и на глас) и се позачудих какво да правя. След не особено дълъг анализ на ситуацията си сложих каската, метнах се на байка и 10-те километра до нас ги взех за има-няма 15 минути. Добро постижение - всъщност аз изпреварвах колите, а не те мен. Това адреналинът е голяма работа. Прибрах се, изкъпах се, облякох се в най-официалния си костюм с най-консервативната си вратовръзка и отидох на работа с такси.

А лошото е, че няма на кого да се сърдя. Управата на БПС ги разбирам - то и аз не искам да си качвам байка в асансьора, ама пък и те ме разбират - колело за 5000+ лв няма да вържа на някаква стоянка пред сградата. Всъщност бих го вързал с удоволствие, стига да имаше някакво покривче да не го вали дъжд/грее слънце и да можех да го застраховам. Само че никой не иска да застрахова велосипеди и напълно ги разбирам защо. И какво - цунг цванг. Никой не е виновен, само че аз не мога да идвам с велосипед на работа. Всъщност БПС са виновни, ама само защото ме излъгаха, че мога да минавам през паркинга. Халал да им е.

Всъщност това с паркинга може и да се уреди в близко бъдеще, ама ще видим…