Вчера се разцепих.
Едно, че покарах доста Der Kleine Traktor, при това бая въртях. Задобрял съм, явно, щото на места, на които преди издъхвах с AM-а, сега минавам без особен зор с DHX-а. Нагоре. Но това както и да е.
Понеже с Надя миналия месец попропуснахме половината тренировки се уговорих с Боби да се видим вчера за една “извънредна” тренировка. Той ме помоли да я преместим в 16:30, вместо в обичайното ни за събота 10:30, че имал някаква работа за вършене сутринта. ОК - няма проблеми.
Влизам в 16:10 във фитнеса - празно. Само Боби нагъва следобедната си закуска. Питам нямаше ли тренировка преди мен? Имало, принципно, но му я отменили. Да съм се преобличал, че да ме почвал. Преоблякох се. Почна̀ ме.
Още като влязох ме обзе някакво предчуствие. Боби ми подметна, че днес сме щели да правим по-особена тренировка… Добре, че не заключи вратата 
Стамина. Първоначално си помислих, че нещо се шегува, като ми каза, че ще правя по 8 серии от упражнение. Или докато умра. Хвани тия 8 серии cable push-pull. Хвани тия напади. Хвани тоя скрипец. Хвани тия 8 серии renegade row. Я вземи да правиш коремно разгъване, като между сериите си почиваш с лицеви опори.
На втората серия опори просто паднах на пода и не можах да стана. Ама по никакъв начин. Имах чувството, че ми се схващат мускулите между ребрата, дето дишам с тях. А Боби само ми се подсмихна и ми каза, че току що сме свършили с днешната тренировка. Да полежа, колкото смятам, че ми е нужно и да се оправям да си ходим.
Едва се качих до горе за душ и да се преоблека. После на трактора и нагоре по баира. Странно - тия крака като че не бяха моите - нищо не усетих от въртенето.
Само ме е яд, че изпуснах БайкЦентъра за малко. Исках да ги питам за наличност на Gustav M и преходници, че съвсем скоро ще ми трябват…
Leave a Reply