Винаги карайте с каска. Освен ако не искате да изглеждате така…
Забавното е, че се претрепах почти пред гаража. А каската ми беше отзад на раницата – „Сега за 300 метра и каска ли да слагам?!“. Е – вече ще слагам, научих си тоя урок.
Обаче и аз съм някакъв карък… Колкото пъти да съм падал, все е било в някакви абсурдни ситуации. Даже веднъж и от спряло колело!
Умният човек се учи от грешките си, а мъдрият – от чуждите. Бъдете мъдри.
P.S. Забавното е, че хората виждат само онова, което искат да видят. На колегите ми им отне по 30 минути средно докато забележат, че ми има нещо. А Тошко даже не знам дали забеляза 
26. юли 2008 at 12:17 pm
Ах, Панев, как си се подредил само!
ДОбре, че следите са от колелото, а не от побой
Иначе я разкажи какво точно се случи, барем да се посмеем
26. юли 2008 at 12:30 pm
отслабнал си
26. юли 2008 at 12:31 pm
Ми не – качил съм 2 кг. Ама явно на мускули
26. юли 2008 at 2:33 pm
Ужасно съжалявам, не изглеждаш добре, ама хич:-((((((
Отивам да си извадя каската от шкафа, където събира прах това лято… :-/
26. юли 2008 at 2:37 pm
Наистина, трябва да се носят каски. И аз лятно време не й се радвам особено, хем съм като Уди Кълвача с нея, хем сега съм с дълга коса и ми запарва в жегите…но си трябва, въпреки всичко.
А иначе не е до каръщината – всички падаме понякога. Това с падането от място ми беше патент по едно време
Дасе оправяш бързо – може да наложиш парче студено сурово месо върху подутината на окото, минава доста бързо така.
26. юли 2008 at 10:20 pm
Абе, свидело му се е да си праши новата каска, ще знаете
Да се оправяш ей! Пък бушона си до докарал много хубав! Аз като бях с такъв три дни не смеех да се показвам. Пък после дефекта се оказа ефект, че и обирах всички погледи, много готско
27. юли 2008 at 9:33 am
Олеле! Когато каза, че си се пребил не мислех, че си се пребил чак толкова!
27. юли 2008 at 9:38 am
@Нев – вече трябваше да знаеш, че съм сериозен човек и не си играя на шикалки
Като падам – падам…
28. юли 2008 at 9:15 am
Как да не забелязах пък и ти. Даже те питах дали от колелото си падал и ти пак ми разправяше, как колегите ти за половин час са се сетили.
28. юли 2008 at 9:17 am
Хъх… Ех старост-нерадост…
28. юли 2008 at 9:52 am
Ами като не гледаш където трябва
Дано няма „втори опит за приземяване“
1. август 2008 at 10:49 am
С каска винаги!
Аз откакто преди години една каска ми спаси главата на Витоша карам навсякъде с каска. В момента имам 2 – една челядинка за градско и културно ХС и една dirt lid за малко по грубички изпълнения
1. август 2008 at 11:09 am
Абе jd – то и аз не е като да нямам каски. Ама на – имало глава да пати…
1. август 2008 at 1:03 pm
трябва да направим някое каране някой прекрасен ден