Когато дълго си мечтал за нещо и най-накрая имаш възможност да го постигнеш… Струва ли си да принизиш мечтата си до реалността?
А ако не - струва ли си в остатъка от живота си да се чудиш каква ли би била тя?
ср, юли 16, 2008
Когато дълго си мечтал за нещо и най-накрая имаш възможност да го постигнеш… Струва ли си да принизиш мечтата си до реалността?
А ако не - струва ли си в остатъка от живота си да се чудиш каква ли би била тя?
юли 16th, 2008 at 9:31 am
много добро разсъждение!
поздравления за него. споделям напълно раздвоението.
юли 16th, 2008 at 12:49 pm
Всъщност защо пък да не си струва?
Най-сладкото в мечтите не е ли пътя до реализацията им? Мечтата става реалност и почти веднага на освободеното място се настанява следващата. И тръгваш отново по пътя. Пък и ако се колебаеш да “принизиш” една мечта, ще започнеш да се колебаеш и за другата, че и за третата… и няма ли накрая да спреш да мечтаеш?
Не знам, на мен ми е депресиращо, като се понатрупат повечко блянове (онези мечти, дето уж никога не стават реалност, ама си ги кътам).
Обаче мечтата си е твоя
(Ако не я щеш, подари я на някой.)
юли 16th, 2008 at 12:49 pm
Каке - малко хора ще я искат
юли 16th, 2008 at 1:08 pm
Е то щом и ти вече не я искаш, вярвам ти :))
юли 16th, 2008 at 9:06 pm
Панев, дай го това пътуване (по възможност до Африка) на мене :о) Искам го! Хехе.
юли 16th, 2008 at 9:07 pm
юли 17th, 2008 at 1:05 am
Струва си! Само в опита гори заблудата.