Направих сефтето – вече не съм концертно девствен.

То всичко стана малко набързо откъм организация. В началото на миналата седмица Надя изяви желание да отидем с нейния колега Пацо на Калиакра Рок Фест 2008 – за концерта на Manowar, на която група те и двамата са фенове. Аз също им бях фен (в гимназията), а и освен това щяха да свирят и Slayer (на които съм по-голям фен) та в понеделника купих 3 тридневни билета. Надя нямаше останал отпуск за тая година, ама ме увери, че ще се оправи с шефа си и така…

Билети – ОК. Хотел. Търся аз в Интернет за хотели в Каварна – йок. Има само 3. Естествено – най-вероятно са резервирани още от миналата година по това време. Прозвъних ги – съмненията ми се потвърдиха. Аха да се засиля към Стената за палатка (хептен рокерско щяхме да изкараме), когато Надя се обади и каза, че баща ѝ е намерил места за спане. Ми хубаво.

Транспорт. Надя категорично отказа да шофира до Каварна. Категорично. Влак или автобус? Тя много държеше на влак – не знам защо. Тъкмо реших, че така и така в тоя влак има вагон за превоз на велосипеди, а от Варна до Каварна не е чак толкова далеч и… Пак се обади Надя – един клиент щял да бъде в София за концерта на Whitesnake и Def Lepard и предложил да ни закара до Каварна – така и така щял да ходи и той на концерта. Чудесно.

Събота по обяд. Отиваме пред парк-хотел „Москва“, намираме Пацо с 2 бири там и чакаме някакви хора, с които те са общували само по телефона. Добре, че момчетата излязоха по-организирани и ни намериха.

Пътувам с истински металисти – по цял ден слушат метъл и купуват, продават и огъват железа на тръби. Съответно разговорите се въртяха все около тръбарници, кокс и не знам още какво. Аз дремя отзад в Land Cruiser-а.

Пристигаме във Варна, виждаме се с шефа на Надя и жена му, честитим им близначките. Надя получава само понеделник като почивка – във вторник трябва да е на работа. Отиде ми Slayer-а.

Стигаме Каварна. Търсим една жена, която не знаем как се казва, не знаем как изглежда, не ѝ знаем името, нямаме ѝ телефона. Колкото и да е странно – намира ни. Настаняваме се. Е – хотелът не е като тези, в които обикновено отсядам, ама за 40 лв – толкова. Пацо и още едно семейство, с което се събрахме във Варна отиват да се настаняват някъде другаде. И добре, че съм предвидлив и му дадох билета – с него повече така и не се видяхме…

Организация – прилична. Колкото и да ми беше странно – феновете бяха културни. В смисъл очаквах мнооого по-големи изцепки, обаче хората тихо, мирно и кротко си вървяха към стадиона, влязоха си вътре, настаниха си се… Единствения минус, но пък ОГРОМЕН, беше наличието на 4 химически тоалетни за 28 000 човека – това някой гений ще да го е смятал!

Концертът – Holly Hell нещо не ме грабнаха. На Надя ѝ харесаха, обаче. Свършват за час, час и малко. Излизат Manowar. Обещават да поставят рекорд за най-дълъг концерт. Леле Боже – още не са почнали, а на мен вече взе да ми писва. Започват. Тъпо – не мога да разпозная песните. Продължават. Лека-полека влизам в час. Към края вече даже ми е интересно. И да – фойерверките бяха много готини.

3 сутринта е – излизаме от стадиона. Отново ми прави впечатление, че няма буйстващи идиоти – всички фенове тихо и кротко си се изнасят. Явно са толкова уморени, че единствената им мисъл е как и къде да си легнат…

На другия ден си тръгваме. Намираме още едни клиенти на Надя, които ни закарват до Варна, а от там – с автобус и до София. Slayer ще ги гледам друг път. Пътьом оставяме билетите при шефа на Надя – да ги даде на някой, който има време и желание да ходи.

Заключение – явно не съм концертен „боец“. Предпочитам си студийните записи. Е – на Metallica ще отидем, ама за по-нататък не съм много сигурен…

Допълнение от 16.08.2008: До мен достигна едно писмо, препращано между визираните по-горе металурзисти. Трябва да подчертая дебело, че Надя не била искала отпуск за вторник, 8.7.2008. Като че има значение това де…