Е – за мое щастие се оказва, че все пак мога и да идвам с велосипед на работа. Е – не е като във ФТС, ама все пак…

Накратко – то известно време все пак обмислях идеята да се пробвам да дойда от нас (малко под Семинарията) до Бизнес парка в Младост 4 с велосипеда. Проблемът ми беше (и все още е, но за щастие в по-малка степен) състоянието, в което ще пристигна в Бизнес парка. За съжаление тук няма баня или нещо подобно, за това единственото, което мога да направя е да си нося дрехи за преобличане в офиса.

Речено – сторено. В четвъртък реших да тръгна от нас около 6, което значеше, че към 6:10 вече ще съм заключил гаража и ще въртя нагоре по „Христо Смирненски“. Идеята беше да хвана почти най-хладното време на денонощието, да избегна оживения трафик и съпътстващия го прах и да си осигуря предостатъчно време за да карам бавничко и да не се изпотя прекалено обилно. Да, да – ама не. Нещо се замотах с кафето и онлайн пресата та успях да тръгна към гаража едва в 6:30. Там също се замотах – намерих Муле́то на Надя, обаче с вложките размер S – като за нейната глава. А на мен ми трябват M, че съм по-главанак. Търсих, търсих – не успях да ги намеря. После тя ми каза, че ги е оставила отзад, ама все тая… нахлупих Pro Bravo-то и тръгнах.

Маршрутът – Симеоновско шосе, Г.М. Димитров, покрай ТУ, Андрей Ляпчев, Александър Малинов. В интервала 6:40 – 7:10 е абсолютно караем – почти нямаше автомобили. Със спокойно тренировъчно темпо взех това разстояние за около 30 минути, като най-важната цел беше постигната – не се изпотих кой знае колко.

Дилемата в Бизнес парка беше къде да си държа колелото. Точно пред сградата има една малка стойка за велосипеди и към 9 часа на нея вече няма свободни места (т.е. всичките 4 вече са заети), ама от друга страна да оставя велосипед за ~ 3 500 лв без надзор за толкова дълго време… Реших – ще си го кача в офиса. Е – в асансьора трябваше да го изправя на задната гума, че да се съберем вътре, ама успях без проблеми. Само охраната на етажа малко се стресира като се отвори вратата срещу него, ама всичко беше прието с усмивка.

Между 16:00 и 17:00 някъде се изсипа страшен порой и тъкмо обмислях как ще трябва да оставя велосипеда за 4 дни в офиса когато дъждът спря. След още 30 минути асфалтът вече беше сух, а след още 30 – всичко изсъхна. Чудесно. Ще се прибирам с байка, все пак.

18:00 – тръгвам си, че съм на рожден ден на Фатме и Боби във ФТС и после, ако всичко мине ОК, на рожден ден и на Дени в някакво заведение. Ако успея да стигна до там и ако ще ме пуснат в тоя вид и ако има къде да си заключа байка… Много ако́-та станаха, ама нейсе.

Маршрутът – планиран беше същия, само в началото ще се спусна по Др. Атанас Москов до Александър Малинов. Да, ама не. Изобщо не можах да завия надясно по Малинов – беше си плътно задръстен с автомобили. За това импровизирах – продължих напред, въртях (се) малко из квартала и излязох на Ляпчев. Там някъде и реших, че вместо да минавам по Симеоновско шосе, което е задръстено като Малинов е по-добре да продължа над Зоопарка, да изляза за малко на Черни връх и от там през Южния парк та до Руски паметник.

Речено – сторено. 2 минути след като завих надясно от Симеоновско шосе се сетих за ей тая статия на  Даниела и Михаил. Е няма такова строителство без инфраструктура, няма. И толкова много коли, които карат откровен off-road там. Карах по една… „уличка“, на която след дъждеца имаше буквално 3 см течна кал. В задръстване – ама истинско. Добре, че колоната беше срещу мен, и все пак… На няколко пъти трябваше да показвам чудеса от техника само и само да не се наложи да спирам заради колата пред мен, която се бореше с доста техничния терен – дупки, локви, виражи – чак ми се наложи да върна компресията на вилката, че направо не се караше. А спра ли – ще трябва да стъпя поне с единия крак, пък стъпя ли – ще падне яко пране. Успях, но пък раницата ми стана на гъз от тая кал. Не знам – чудя се на хората, които ще си (или вече са си) купили апартаменти в тоя квартал…

До Руски паметник стигнах без повече премеждия. Е, до Tea House (където беше партито на Дени) не успях, ама Надя после ми разказа, че не съм пропуснал нищо… Даже напротив – според нея заведението не си е струвало.

Та планът беше да идвам с байка във вторник, четвъртък и петък. Днес, обаче, прогнозата за времето ме разубеди – почти 40° на сянка не ми се виждат особено подходящи условия.

За четвъртък и петък ще видим…