Поредното хоби
Всъщност скалното катерене се оказа не чак толкова скъпо занимание - срещу максимум 150 лв за еспадрили и 30 лв месечно за неограничен достъп до стената в Ректората на СУ (работно време 7 - 22 21 часа без неделя… май) можете да си осигурите endless hours of fun. Или мускулна треска, или болка в пръстите - на ръцете от висенето, на краката - от тесничките еспадрилки.
Но пък е много забавно - или поне на мен страшно ми хареса. Е - да не давам такива крайни мнения, че вчера за първи път в живота си прекарах 50 минути на стена, ама все пак! Пък и вече мога да мина почти 4 метра траверс без да падна!
За съжаление условията за практикуване на този “спорт” в София (като за работещ човек) не са кой знае колко добри - стената в СУ е ОК, предполагам, но битовите условия - съблекални, душове и прочие - изобщо не са. Катя сподели, че май ще пускат (или са пуснали съвсем наскоро) друга стена в Студентски град (май), та искам да помоля ако някой има повече информация да я сподели.
И един приятелски съвет към по-младите читатели: Мили деца и младежи - не чакайте да станете на 30, да се обездвижите и да качите десетина излишни килограма за да откриете тези забавления. Не че не можете да им се наслаждавате и така, но ви съветвам да си го спестите.
7 коментара