Всъщност скалното катерене се оказа не чак толкова скъпо занимание – срещу максимум 150 лв за еспадрили и 30 лв месечно за неограничен достъп до стената в Ректората на СУ (работно време 7 – 22 21 часа без неделя… май) можете да си осигурите endless hours of fun. Или мускулна треска, или болка в пръстите – на ръцете от висенето, на краката – от тесничките еспадрилки.
Но пък е много забавно – или поне на мен страшно ми хареса. Е – да не давам такива крайни мнения, че вчера за първи път в живота си прекарах 50 минути на стена, ама все пак! Пък и вече мога да мина почти 4 метра траверс без да падна!
За съжаление условията за практикуване на този „спорт“ в София (като за работещ човек) не са кой знае колко добри – стената в СУ е ОК, предполагам, но битовите условия – съблекални, душове и прочие – изобщо не са. Катя сподели, че май ще пускат (или са пуснали съвсем наскоро) друга стена в Студентски град (май), та искам да помоля ако някой има повече информация да я сподели.
И един приятелски съвет към по-младите читатели: Мили деца и младежи – не чакайте да станете на 30, да се обездвижите и да качите десетина излишни килограма за да откриете тези забавления. Не че не можете да им се наслаждавате и така, но ви съветвам да си го спестите.
18. юни 2008 at 7:44 am
Браво пич, само така!
18. юни 2008 at 9:31 am
хехе, май и ти като мен – хобито ти е да си имаш хобита
18. юни 2008 at 3:04 pm
В НСА има една бая големшка стена, точно срещу по-малкия стадион. Повече подробности обаче не знам, но от вън изглежда доста внушително. Мисля че работи до 9 вечерта, но не съм обръщал внимание кои дни. Ако се сетя следващия път като отида да тичам може да поразпитам
18. юни 2008 at 3:48 pm
Пробвай на скали. Стената е за фитнес маниаци. Истинската емоция е на открито
Независимо дали си на 20 или 30.
18. юни 2008 at 3:51 pm
Като начало – welcome to the club!
За старата стена: да, условията не са прекрасни, но малко по малко се подобряват. Иначе си е претъпкано и това е положението. Само дето не работи до 22, а до 21 (онова до 22 е лееко пресрочване и води до проблеми).
За новата стена на НСА: уви, официално все още не е открита, а и не е ясно какъв ще е режимът за достъп. Основният слух е „само за НСА“.
Иначе през уикендите: Лакатник е на час и половина с влак или час с кола, Боженица – на час и половина с кола, а Враца е малко по-далеч, но пък винаги си струва!
Happy climbing!
19. юни 2008 at 7:19 pm
Вярно е, Лакатник е супер.
Ходила съм веднъж, искам пак.
19. юни 2008 at 10:53 pm
На Витоша, на Комини също е много приятно, освен това е близо и удобно. На Лакатник, че е яко, да, ама не е много за съвсем начинаещи, докато на Комини има по-лесни маршрути. Боженица изглежда много интересно място, на което за съжаление още не съм ходил, но пък се надявам другия уикенд да съм там.
А за изкуствените стени – там май е повече за сила (и донякъде техника), обаче пък лятото си е за скали, много по-яко, но… да трябва и определено количество екипировка и ентусиасти, с които да се ходи, но пък се намират като има желание
Важното е, че те кефи