Crypto and The Bombe

Напоследък бях въвличан, а и Надя покрай мен, в разни дискусии за хобитата и парите, свързани с практикуването им. Всичко започна от Кака Сийка (макар и в малко по-друг контекст) и продължи на няколко други места – и онлайн, и лице в лице…

Накратко – повечето хора смятат, че (аз лично) харча прекалено много пари за неща, чийто пълен потенциал като аматьор не мога да използвам напълно. И че със сигурност мога да използвам заместители на тези продукти с поне два пъти по-ниска цена. Да – най-вероятно са прави и моите покупки са една неразумна инвестиция. Или поне биха били, ако все пак бяха инвестиция.

Защото закупуването на един такъв продукт в никакъв случай не се подчинява на простите сметки: обща цена X лв, месечна вноска Y лв – следователно този продукт трябва да ми носи поне Z лв месечно, за да съм на сметка. Защото кой би могъл да пресметне цената на щастието или емоциите, породени от използването на даден продукт или получени и чрез негова помощ? Аз лично не мога, а и не искам да мога.

При закупуването на продукти за хоби човек се ръководи от малко по-различни принципи – искам или не искам даден продукт, мога или не мога да си го позволя. И принципно се спира на продуктите в група „искам и мога“. И се стреми да премести повече продукти от графа „не мога“ в графа „мога“. Това е. Горното „уравнение“ не се решава. Човек не търси възвръщаемост от хобитата си.

Еленко също има статия по този въпрос.

[wp:svejo-net]