Средна възраст
Вчера получих по DHL:
Не, не - нищо специално. Във вторник посетих Amazon, написах си номера на кредитната карта и готово. Пък и немците от DHL са доста организирани и пипат здраво, та за няма и два дни ми ги доставиха от Lexington или нещо такова.
Всъщност тези книги (или поне Handbook of Applied Cryptography и Applied Cryptography) ги чаках не 2 дни, ами 10 години. В първи курс в Университета бях много запален по темата, обаче пък тогава времената бяха други. Студентче на 19, родителите ми бяха (а и сега са си) обикновени наемни работници, тъкмо Виденов беше сдал властта (1997 - 1998), нямаше пари, да не говорим за кредитни карти и изобщо ситуацията не беше розова. Ама никак. Но бях млад, запален и идеалист, прекарвах с часове в “компютърните лаборатории” на ФМИ и ровех из нета за pdf-и по темата…
Времето си минава, аз порастнах (или поне на килограми), животът ми се разви в съвсем друга посока и интересите ми се промениха и отидоха в не съвсем сходна посока. До вторник. Когато посетих Amazon със съвсем, съвсем други намерения, обаче… Натъкнах се на Schneier’s Cryptography Classics Library: Applied Cryptography, Secrets and Lies, and Practical Cryptography и… Виждате резултата по-горе.
Не че ми трябват тия книги. Сигурно даже няма и да ги прочета, освен Secrets & Lies и Cryptonomicon. Явно се опитвам да се “компенсирам” за невъзможността да прочета тия книги когато му е било времето. То, всъщност, с повечето неща в живота ми напоследък е така - фитнеса, байковете, татуировките… Все неща, които нормалните хора вършат докато са тийнейджъри. Или поне в началото на 20-те.
Надявам се, че на моите деца няма да им се налага да минават по този път. Или пък е добре да минат?
P.S. Всъщност като малък много исках да строя модели на кораби. Та като нищо може пак да пиша скоро…
6 коментара