Връзка
Да - не съм писал от много време. Не че съм ви залипсвал толкова много, ама все пак…
А причината за тая липса е съвсем проста - и не - “ни съм умрелъ” както пишеше лирическият герой в известната книга - просто нямах възможност да пиша. А защо - смятам да ви осветля.
Както може би ви е известно - до скоро работех за една израелска компания. Всички са чували разни митове и легенди за security check-а на летище Ben Gurion, аз си мислех, че и такова параноично присъствие на разни охранителни мерки не може да се види на друго място (е, може би в САЩ, ама това е друга тема), но уви - оказа се, че съм се лъгал жестоко.
Идвам аз тук (във Франкфурт, тоест) за едно кратко 3 седмично обучение. Франкфурт е хубав град - чистичък, уреден - абе изобщо европейски. Обаче политиката за сигурност на компанията ме втрещи. Наистина.
Влизане в офиса - само с магнитни карти. ОК - нормално. Нооо - влизането е през едни вратички на входа, които пропускат само по един човек. Ако нямаш карта - не можеш да влезеш. Не може и някой да те пусне с неговата карта. Засуетихме се, на рецепцията ни дадоха временни посетителски пропуски. Минахме заветната вратичка.
Нова греда - не можеш да използваш асансьора току така. С картата подаваш заявка до кой етаж искаш да отидеш и ако си оторизиран - ти се съобщава кой асансьор да вземеш. Който те откарва до този етаж, не спира никъде другаде по пътя и се връща обратно във фоайето.
Отделно всяка врата на етажа се отваря с карта - ако имаш достъп до стаята, естествено.
И за капак - една врата може да бъде оставена отворена приблизително толкова време, колкото да мине спокойно един човек. Ако се задържи отворена по-дълго време се включва аларма, започва да пищи и все някой се намира да провери какво, аджеба, става с тая врата.
Там стандартните камери и прочие не ги забелязвам изобщо.
Мрежата на компанията е изградена на същия параноичен принцип - то не са firewall-и, то не са proxy-та, то не са чудеса. 2 седмици не успях да отворя най-простата уеб страничка от лаптопа си. Та и за това не съм се вясвал тук наскоро.
И това в компания, в която няма кой знае колко външни посетители. Не знам - може и да е някакъв стандарт тук в Германия…
4 коментара