Наскоро Петър Събев се похвали, че си е взел микро стерео за спалнята. Е и аз си взех. Само че нано стерео. И като съвпадение – също ще стои в спалнята ми. Моята, обаче, явно е прокълната. Но да ви разправям.

Значи бившата ми колежка и не-бивша приятелка f.k. си се занимава с музика къде професионално, къде не и наскоро се похвали, че си е купила от eBay аудиокарта M-AUDIO FireWire Solo. Аз, разбира се, не можах да се примиря с факта тя да има по-хубава от мен, амбицирах се, издирих кой е вносителя на M-AUDIO за България (за по-лесно я питах нея и тя ми каза) и с бодра стъпка им се обадих за да си поръчам M-AUDIO FireWire 410. Не че ми трябва точно такава аудиокарта, ама нали трябваше да е по-хубава от нейната… Обаче улучих гредата – в Almar Co (вносителят) нямали такива в момента. Избеснях. Най-много мразя такива грозни номера – да нямат нещо в наличност. Аз си го искам тук, сега и веднага. Смилих се само защото най-културно са си плеснали цените на сайта и не се налага да гадаеш колко струва нещото… Та както и да е – минавам на план B – M-AUDIO FireWire Audiophille, която карта така или иначе е направена за слушане на музика. Оказва се, че имат една бройка – в склада. ОК, няма проблеми – ще я доставят в офиса след обяд и да мина да си я взема преди 18 часа. Няма как – ще се съкращава работния ден. Аха да тръгна, обаче, и телефонът ми иззвъня. Обаждаха ми се от Алмар за да ми кажат, че картата всъщност била в склад на техен партньор в Бургас и могат да я имат в София в началото на следващата седмица. Искам ли я? Ами ОК, искам я – то се е видяло, че няма да е толкоз лесна тая работа…

Следващата седмица не ми се обадиха, обаче в петък аз реших да им се обадя и като получа потвърждение – да отида и да си я взема. Обаждам се, а те: „Ама ние не Ви ли се обадихме? Оказа се, че тези в Бургас са я продали…“. Е – язък.

Затворих телефона, тръгнах към кафе машината и в този момент пак ми звъннаха от Алмар – този път някакъв мъж. Обясни ми, че в момента на склад имат въпросната FireWire Solo, която е със същия DAC като Audiophile, само че е без MIDI и е с микрофонен вход. Разликата в цените на двете карти е точно 1 лев и според него Solo ще ми върши абсолютно същата работа. ОК – нави ме.

Да, обаче с тяхното работно време – понеделник-петък от 10 до 18 часа. Техния офис се намира до малкото НДК и изобщо проблем да стигна до там в тоя времеви интервал. Но нали съм си умничък… Помолих г-н Премиера Аршинков да ми направи една малка услуга – отива той през обедната си почивка до там, купува ми картата, след това с него се виждаме вечерта, черпя го една бира, давам му парите, той ми дава картата и всичко е пито-платено. Г-н Премиерът реши, че съм слушкал достатъчно и ще ми направи тая услуга.

Свършихме работата с него – всичко точно. Видяхме се с него и Надя, похвалихме му се, почрепихме, прибрахме се… Инсталирах си картата, пробвах я – всичко е точно. Стори ми се по-добра от старата ми Creative ZS Notebook, с която нещо се скарахме след последната ми преинсталация на Vista-та.

На сутринта тръгвам за работа и, разбира се, успях да набухам и картата и слушалките в чантата – кеф, кеф. И тук се почна една…

Качвам се в аз в автобуса, пътувам си щастливо по Цариградско шосе и по едно време ми идва една неприятна мисъл в главата – абе аз взех ли си firewire кабела? Той е един бял, лесно различим, а не мога да си спомня да съм го слагал в чантата. Поне не и визуално. Опитах се да го потърся – абсурд. Звъннах на Надя – дали на бюрото ми има един бял късичък кабел? Да – има един бял къс usb кабел. Абе не е точно usb, ама нейсе… Работата се закучи.

След около 200 метра ми идва гениалната идея – абе я споко. В 9-та сграда има Мултирама, а в нашата – Orange. Все ще намеря един firewire кабел. Въпросът е по-скоро в колко часа отварят тия магазини. Че ако ще се наложи да стоя без музика до 10 при всичките тия приготовления – е това няма да стане.

За щастие магазините отварят в 9. В Orange нямат такива кабели, но в Мултирама срещу 8,50 лева се сдобивам с един. Кеф. Връщам се победоносно в офиса, свързвам картата, пускам iTunes, натискам Play и… Греда. Файлът липсва. Пускам друга песен – същото. Ужасено-уплашен надниквам иззад лаптопа. Мммдааа – външният ми usb харддиск, на който е цялата ми музикална колекция не е там. Трескаво отварям чантата и ровя вътре. Щепсел. Забравил съм го у дома!

И това ако не е карък! Хубаво поне, че имам Internet достъп и мога да тегля от Арена. Набързо се обзавеждам с малко flac-ове и закрепям положението до вечерта. А комбинацията Solo + HD280pro е много добра!

Вечерта Надя се вижда с Мелвина, аз се присъединявам, присъединява се още една тяхна бивша колежка, аз си „чупя“ новата лула с любезното съдействие на 2 малки Talisker-а и изобщо си прекарваме добре. Прибираме се вкъщи към полунощ, аз вадя лаптопа и аудиокартата, свързвам ги и… Греда. Трафчето на картата го няма. Явно съм го забравил в офиса. Леле колко съм разсеян днес…

Хубаво. Надя сутринта е на лекар – придружавам я до там, после тя ме придружава до Бизнес Парка. Тъкмо да ѝ покажа къде работя, къде да ме чака след работа с колата и прочие. Вземам си трафчето и по пътя обратно минаваме през Top Audio Video Center. Защо? Защото снощи реших, че не е зле да си взема и някакви колонки за тази въпросната карта. Щото по цял ден със слушалки не е особено комфортно, хеле пък с HD280pro. Които, колкото и да са добри, все пак си стягат главата прилично. Вечерта в Лисицата и Хрътката проведох още една бърза консултация с Евелина и тя ми каза онова, което аз си знаех – да си взема какви да е мониторни колонки – ще ми свършат работа.

Та отиваме ние в Top Audio Video Center (къде обслужването е много приятно, между другото. Ако и да продават много скъпи неща – явно се отнасят еднакво добре и с клиентите, които си купуват и много евтини неща… поне за техните критерии) където един батко ме изслуша какъв ми е проблема, какво искам (малки колонки за компютъра си), каква ми е звуковата карта (каза, че това си е сериозна карта и ще има какво да ми предложи), колко ми е голяма стаята, каква музика слушам, до какви пари съм готов да отделя и изобщо тия неща. След което свали от рафтчето две колонки Mordaunt-Short Avant 902i, свърза ги с една от неговите системи с усилвател от нисък клас и ни пусна Hotel California на Eagles да ги чуя в „експлоатационен“ режим – с музика, каквато бих слушал с тях. А и цената им е добра – 520 лева чифтът, така че изобщо не се колебах, ами му казах, че ще ги взема. А, да – и там кабели каквито ще ми трябват. Попита ме какъв ми е усилвателя. Аааа… Усилвател? Ама аз нямам усилвател. Аз си търся компютърни колонки да си ги вържа директно към аудиокартата и да си ги слушам. Ааа… Ами те не продавали активни колони, а на мен такива ми трябвали. За пасивните ми трябвало усилвател. Аааамиии… Щом ми трябва… Нямате ли някакви усилватели за до към 500 лева? О, имат, разбира се. Например тоя Marantz или тоя Cambridge Audio azur 340A. Цени – около 350 лева, ама особено пък за звукова карта ще ми свършат чудесна работа. Аз преди известно време нещо зяпках точно тая марка усилватели и CD player-и и… Се навих веднага на azur-а. Човекът, обаче, за тия колони ми препоръча Marantz-а, ако и да е по-евтин – според него си пасват по-добре. Ми хубаво – Marantz да е. Само имате ли го в сребристо, а не в черно? Ами момент да проверят… Не, за съжаление най-евтиното в сребристо е Cambridge Audio azur 540A, който вече е в по-горен клас – и ценово. И каква е цената? Ами 680 лева. ОК, ще го взема него. В какъв цвят – черно или сребристо? Сребристо. Готово. Аз само да отида до банката да изтегля пари и се връщам. Тук баткото ме погледна леко странно – ама аз, такова, няма ли да ги платя и да си ги взема в понеделник? Какъв понеделник бе, искам ги тук и сега. Ама… Кашоните им не били в шоурума, а в склада. Ми ОК – ние с Надя ще ходим да обядваме, те ще ги докарат, опаковат и ще минем след обяда да си ги вземем. Ама… складът ще работи чак в понеделник. Тук аз се замислих, почесах се и махнах с ръка – абе мен кашони ми не требат. Ще си ги взема така. Ми… аз съм клиент, щом съм готов да си платя за кашоните и да не ги взема – мое право си било. Разбрахме се да отида до банката, да обядваме с Надя и след около час да се върнем да финализираме сделката.

Свършихме работата, върнахме се. Човекът беше приготвил нещата. Обясни ми, че все пак ще трябва да си взема кашоните в понеделник – вътре било дистанционното на усилвателя. Отряза ми 2 х 2 метра колонен кабел, върза ми „банани“ на тях и се засуети с интерконект кабела – не знаел точно какви са били изходите на Solo-то. Показа ми стандартен интерконект кабел – а, то такива изходи има и на картата. Чудесно. Взех си кабелите в една торбичка и аз с по една колона под мишниците, а Надя – с един усилвател и се запътихме към къщи.

Добрахме се с малко зор. Инсталирам аз системата, вадя интерконект кабела, включвам го в усилвателя, включвам го в Solo-то и… Греда. оказа се, че „камбанките“ на Solo-то са S/PIDF вход/изход и няма да ми свършат никаква работа. Изходите му са стандартни 1/4″ жак за слушалки. И тоя интерконект кабел няма да ми свърши работа за сега (щото мисля да се обзаведа и с един CD player Cambridge Audio azur 540C, ама това следващия месец). Пак. Тая карта е прокълната. Хайде сега бегом до Техномаркета за правилния кабел – да, да, ама не. Всички такива кабели са с 1/8″ жак. Взех един някакъв, взех и преходник и за сега съм така. В понеделник като си вземам дистанционното и кашоните (щото кашоните все пак щели да ми ги дадат, ако и да не ги искам) ще си взема и един по-качествен.

Е, отегчих ли ви вече? Хайде още малко. Ето това е нано стереото:

Или както каза брат ми като я видя тая инсталация: „Добре поне, че си земА манЕчок лаптоп, че иначе го беше закъсал“.

А това е пико стереото – така по-мобилния вариант:

За сега много ме радва, ама пък съм я слушал само 2 часа, така че – има време…

[wp:svejo-net]