Е – след 10 години, 8 месеца и 12 дни вече е официално – сгодени сме.

В неделя сутринта аз бях достатъчно смел, че да предложа, а Надя – достатъчно разумна, че да приеме.

Родителите реагираха малко странно на „новината“, ама… Всъщност най-трудната част ми беше да измисля как да поднеса тази информация на радителите си, но и до там ще стигнем.

Пръстенът. То цялата работа се случи непланирано. Май всички по-важни събития аз не ги планирам особено много де. Та Надя искаше да ѝ купя някакво бижу за рождения ден, който беше вчера и… аз ѝ купих. Не знам дали е очаквала точно това бижу, ама проблемът си е нейн – взе го.

Та в събота рано сутринта отивам аз в клона на ПИБ в Сити Центъра, тегля известна сума пари и се качвам на горния етаж в магазина на „Алтънбаш“. Хм… Всъщност и двата пъти, когато съм купувал пръстен за жена (съвпадение – същата жена) все съм бил облечен като, както се изразяват майка ми и сестра ми, последния пропаднал клошар. Първия път в „Ел Градо“ се отнасяха с нас доста надменно докато не казах, че ще го вземем. Тогава изведнъж всички станаха много раболепни и учтиви, разтичаха се, излъскаха пръстена и изобщо картинката коренно се промени.

В „Алтънбаш“, обаче, нямаше такива изпълнения – персоналът беше невъзмутимо учтив, независимо от външния ми вид. Оказа се, че не могат да търсят бижута по каталожен номер, или поне не лесно, защото нямат компютър в офиса. Но пък ми предложиха много богат избор, обясняваха ми подробно всякакви неща и изобщо от обслужването съм много доволен. А още по-доволен съм, че на сайта на „Алтънбаш“ хората са си сложили и цените на пръстените. Разбира се, цените са приблизителни, защото всеки камък си е различен, но дават много точна представа за това какво да очакваш в магазина. Стресът беше когато ме попитаха зная ли какъв размер пръстен търся. Не знаех, за това ме посъветваха да го взема така и след като го подаря ако има нужда – да дойда с дамата, да ѝ вземат мярка и за 2 работни дни да го коригират.

Родителите. Тук се получи малко странно. Всъщност ние бяхме поканени на 24 за освещаването на новия апартамент на бащата на Надя. Човекът забравил, че тогава тя има рожден ден. Така или иначе ние тия празници не ги празнуваме особено пищно та нямахме нищо против. Отидохме в събота вечерта, спахме в неосветения апартамент, на сутринта докато се обличахме ѝ предложих (с една крилата фраза, ама тя да си я признава), тя прие и отидохме на гости на нашите за закуска. Там се разприказвахме нещо, майка ми обясняваше как баба ми искала да ни види, на мен вече ми писна и накарах Надя да се похвали. показа тя пръстена, майка ми каза нещо като „Браво, много е хубав“, баща ми обаче стопли и я поправи, че това е годежен пръстен. Майка ми каза само „А, браво!“ и продължи да ми обяснява за баба ми и дядо ми. И това беше. Точка.

Отидохме до бабата и дядото на Надя. Тя ги накара да застанат заедно до прозореца, показа им пръстена, каза, че сме се сгодили, хората казаха нещо като „Браво, честито, време беше“ и баба ѝ продължи да ни пита дали искаме да ни даде яйца, месо… Въобще познатата история.

Майката на Надя ѝ се обади по телефона да ѝ честити рождения ден и Надя я попита дали може да познае какво съм ѝ подарил. Последваха доста интересни предположения като : куче, втора котка и не чух още какво защото Надя я прекъсна. Честити ни и тя и това беше. Хм – мисля да се вслушам в тия идеи. Примерно за 8-ми март?

Най-“добре“ го прие бащата на Надя. Докато обикаляше и се приготвяше за посрещането на гостите Надя го дръпна настрана, похвали се, той ни честити, целуна я, здрависа се с мен и каза „Ами за предположих, че намерих в спалнята една кутия от пръстен, дето не съм я оставял аз…“. И това беше.

Е, после Надя му провали празника, щото всички гости разбраха и неговото освещаване остана на заден план.

А иначе разлика от онзи ден няма. Или аз не я чувствам. Само дето Надя си сваля пръстена докато мие съдовете, за да не ги издраска. И това е.

А да – не сме планирали сватба. Не я чакайте скоро.

P.S. А ако сте забравили – началото на историята е тук.

[wp:svejo-net]