Капитализъм в действие
От известно време Надя се оплакваше, че очилата ѝ нещо не работят както преди. Отиде на лекар, прегледаха я, предписаха ѝ нови очила. Отделно старите нещо се посчупиха леко, та вчера излязохме да поръчаме нови. То пътьом се сдобих и аз с някои неща, ама за това вече писах.
Та отиваме ние в оптиката, тя веднага си се хвърли на същите рамки като досегашните ѝ. Всъщност се оказа, че си е поръчала абсолютно същите - и като цвят - ама явно ставаме консервативни с напредването на възрастта.
Не за това става дума обаче. Отиваме с дамата, която ни обслужваше, да оформим поръчката и Надя да си избере “стъкла”. Стъкла е силно казано, защото тя предпочита органични лещи - при нейния диоптър стъклените такива са доста тежки. Та сяда тя, вземат ѝ най-разнообразни мерки там и започва да си избира лещите. И тук ми призля. Цените на лещите започват от 100 лв (за брой - а на нормалния човек обикновено му трябват 2) и свършват около 300. “Рамката” - даже и тя е в кавички, че е едно телче (предполагаемо от някаква титанова сплав) с тегло под 5 грама - плюс двете лещи излязоха 880 лв. Извинете, ама веднага си представих очилцата и до тях един Canon EF 70-200 f/4L. Не за друго, ама такъв купувах съвсем наскоро. Както и да го гледам - е не мога да разбера защо очилата струват приблизително колкото обектива? Имат повече и по-добри оптически елементи? По-добра и бърза система за автофокус? Повече метал в рамките?
Или просто се набляга на принципа, че едно нещо струва толкова, за колкото можеш да го продадеш. И че като купуваш нещо такова обикновено не икономисваш и купуваш най-скъпото, което можеш да си позволиш?
Същото е и с дънките от “органичен” памук - струват точно 2 пъти повече от такива от обикновен. Ма хайде - там мога да го обясня с гъзария…
P.S. В оптиката ни направиха 10% отстъпка. Така и не разбрах защо…
12 коментара