„Всичко тече, всичко се променя“ е казал някой по-умен от мен. Прав е бил – уверих се лично. Но пък изобщо не предполагах, че ще е с такива мащаби. Но явно моментът е бил подходящ. Всъщност още веднъж се уверих, че да съжаляваш за постъпки или решения в миналото няма смисъл. Не е точно съдба, но вярвам, че всяко нещо се случва тогава, когато трябва да се случи и че няма правилни и грешни решения.
На първи януари започнах нова работа. Не е кой знае какво – всеки ден се случва на много, много хора. И все пак… В моментът, в който прочетох email-а от Христо, с който ми се представяше и искаше да си уредим среща за да се запознаем и да поговорим за евентуално бъдещо сътрудничество вече знаех, че времето е дошло и че най-вероятно ще приема тази оферта. Изобщо не знаех за какво става дума – бързият преглед на сайта на компанията ми подсказа, че бих могъл да се справя. Разните технически детайли като длъжност, заплащане и прочие оставих за по-късен етап.
Моментът дойде. Смених компанията, смених дрехите, смених и имиджа. Но най-важното – смених и „чипа“, както се изрази веднъж един известен наш съвременен политик.
Всъщност нищо съществено не се е случило, само дето аз се промених – отвътре. И въпреки че известно време се опитвах да се насилвам да продължавам по старо му – явно не стана.
Прегледах си дрехите. Около 3/4 бяха надлежно опаковани и занесени в гаража. Днес ще ходя до родителите си и баща ми ще спечели – 3 торби почти нови маркови дрехи. Добре, че имаме почти еднакво телосложение.
Прегледах си хардуера. Valhalla беше изпратен с почести в пенсия – сигурно ще го дам на някой близък или роднина, който не може лесно да си позволи компютър. Периферия като слушалки (оказа се, че имам няколко чифта, за които дори и не подозирах), волан за компютър, 5+1 колони и прочие дреболии бяха раздадени или поне обещани и в момента чакат новите си собственици.
Разместих мебелите вкъщи.
Миналата седмица си форматирах лаптопа и преинсталирах операционната система. Само папката FTS Documents беше малко повече от 7 Gb. За 4 години и 5 месеца – 7 Gb. Каквото и да си говорим – почти половината от активния ми живот до момента бяха събрани там.
Не я включих в backup-а, който направих преди форматирането. Исках да започна на чисто.
[wp:svejo-net]
9. февруари 2008 at 1:38 pm
Духнал е вятърът на промяната. Това е прекрасно
И аз усещам как се задава към мен. Надявам се и аз скоро да се похваля с това, че не ме е издухал, ами съм го яхнала 
Всичко най 
9. февруари 2008 at 2:01 pm
Имам някакъв спомен, че трябва да черпиш по бира на първа заплата…
9. февруари 2008 at 7:19 pm
Спомените са част от нас, така както историята е част от Земята…
Аз бих си запазил 7-те гигабайта… но явно си почувствал нещо, което те е накарало да ги изтриеш. Хората сме различни…
Успех с промяната!
15. февруари 2008 at 6:17 pm
„Най-личното пространство, там където си дават среща спомените и артефактите, рефлекцията на миналото в биомеханичната лаборатория на Джекил и Хайд ~ двете лица на всяко дневно и нощно брождение, монументи от вчера, днес и утре бе заприличало на купчина строшени и нахвърляни остатъци да събират прах и плява с времето. Толкова сувенири на безверието, а толкова малко място. Хартиено безвремие, стъкълца прежулена забрава, думички накриво и наопаки, невъзможно мои, подарено светотатство – ферментирало и отлежало с богата комбинация от сладостта на свежите тонове и наситеност. Не ми стана никак жал и огромна част от гнетта си отиде с простичкото, оттренирано движение – посягане, придърпване, оглеждане, усмивка – в кошчето [...] Последействието и опиващото в-дъх-новение почти ме докараха до daydream-trippin за срам и ужас на сериозността с която наченах опразването от спомени, спомени, спомени. Нямам явен спомен за такова, същото начинание от последните поне четири хиляди и триста (примерно) дни, по простият признак че колекционирането доминира(ше) със жал над евентуалната вероятност наместо константно придобиване да се появи бледо подобие на въртележка в това чисто материално тресавище [...] Задълбочено форматиране претърпя почти цялата техническа база в пряк контакт по последни спомени. Това което неведнъж ме връхлиташе без предупреждение и в неудобен момент, отнело години труд и внимание но изчезнало със срив и безсърдечие, този път започнах на трезво съзнание и по собствено усмотрение, информацията не бе изгубена а по-скоро анихилирана в излишъците си, процесите бяха проконтролирани и нищо от резултатите не вгорчи пролетното ми (може би!?!) настроение. Да струпваме и задушаваме умеем, а контрол и ред над хаоса – дали? Една определена част от миналото е като претоплено блюдо за следния ден – хранително, макар с леко пресъхнал вид. Тук ентусиастите запретват ръкави и (се) „забъркват“ (в) нещо ново – топло и свежо на вкус.“
имам предвид – been there, seen that, done it…