Подправки
В готвенето си ползвам много подравки - прекалено много, според някои опитвали. Това всъщност си идва заедно с азиатската кухня - според Раноджой разликата между индийците и европейците в готвенето е, цитирам: “За вас подправките са нещо, което се поръсва върху готовото ястие, а за нас - нещото, в което се готви месото”.
Поради тази причина от няколко години имам интерес към по-”екзотичните” подправки и с радост забелязвам положително развитие на този пазар у нас. Ако преди 2 години джинджифилът беше кафеникаво-сив прах, сега спокойно можеш почти навсякъде да си купиш пресен джинджифил. Същото е и с лимонената трева, с кардамома и много други.
С две големи (и странни, поне за мен) изключения - ванилия и шафран. Шафран до момента съм си купувал един единствен път - от Елемаг на ул. Златовръх. Преди може би година. От тогава все не мога да намеря. Нищо, че най-вероятно се произвежда в България или Испания и че е сравнително трайна подправка.
Ванилията пък е нещо съвсем друго. Една от най-често използваните подправки - особено в сладкарството, но при все това почти винаги се използва ванилин - синтетична ванилия. Не че съм сладкар или нещо подобно, но просто малко ме дразни неналичието на истинската на пазара.
До вчера. Когато съвсем случайно в Пикадили видях да продават ванилия. От Мадагаскар. 2.99 лв за 3 гр - по левче за грам. Не че ми трябва, ама си купих - да имам, за всеки случай.
Та ако някой от вас си търси ванилия - може да погледне в Пикадили. И да не забрави да почерпи после с тортичка или каквото там е правил.
Снимката е взета от Wikipedia.
3 коментара