С държавната ни администрация в лицето на Ангенцията по Вписванията към Министерство на Правосъдието. Или както там е точното наименование.

Предполагам вече знаете, че от 1.1.2008 ще си изкарвам прехраната по друг начин. А именно – независим консултант. Което е нож с две остриета – от една страна явно съм преценил, че очакваният доход е по-висок, но от друга – тази смяна влече със себе си и редица други неща. Като разправии с данъци, осигуровки и прочие.

След една кратка консултация със счетоводители бях изпратен във въпросната Агенция по Вписванията за Булстат. За да мога да си плащам сам осигурителните вноски. Това добре, но бях порядъчно наплашен – да търся сградата на бул. Ал. Стамболийски „с голямата опашка отпред“, да отида в 7:30, за да се наредя и при все това шансът да получа Булстат не бил особено голям. Били правели проблеми, не давали Булстат току така, ами трябвало да упражнявам определена професия (каквато аз не упражнявам) и прочие и прочие… Е, да съм се бил пробвал – пък ако не получа – ще трябва да регистрирам ЕТ, най-вероятно. Но да го направя тази година, че от следващата стартирал Търговския регистър и тогава пък изобщо не се знаело как ще стават нещата.

Е, аз се помотах порядъчно, но пък самата идея за сблъсък с държавни служители все още ми докарва леки пристъпи… Както и да е – реших, че през тези последни 2 работни дни зая тази година вероятността да има по-малко хора, ползващи услугите на въпросното ведомство, е достатъчно голяма. За това вчера сутринта в 7, въоръжен с току що зареден iPod, оригинал и превод на договора ми се запътих към въпросната агенция.

Пристигнах в 7:30. Пръв. Голяма грешка. Агенцията започвала работа в 8:30. Ами ОК, какво толкова – ще чакам. Чаках, чаках… Събрахме се общо 5-6 човека. Е, не можаха да започнат работа в 8:30 – „системата не работи все още“. Започнаха към 8:40.

Казах си за какво съм дошъл, подадох си превода на договора. Дамата само му хвърли един поглед, попита ме дали имам свое копие, защото това ще трябва да остане у тях и ме попита дали съм си платил 15-те лева такса. Не съм? Да отида да я платя в някоя банка, да взема 2 екземпляра „за физически лица“ от портиера, да ги попълня и да дойда пак. Портиерът ми даде двата екземпляра и ме упъти към най-близката банка, където „имали всички данни на Агенцията“.

Отидох, платих, върнах се, попълних. Падна ми се друго гише. Подадох си документите, поискаха ми и лична карта. Отново ме пратиха да си направя копие на договора, защото това щяло да остане у тях, отново им обясних, че това копие е за тях. 3 минути попълване на данните в някаква информационна система, въпрос дали имам нещо против да ме пишет „консултант“, чакане на принтера, подпис, че съм си получил удостоверението и… Това беше. Цялото упражнение ми отне около 40 минути, включително разходката до банката и чакането на касиерката там. Иначе в самата агенция ми трябваха точно 5 минути. И противно на всички очаквания – никой не се заяждаше за абсолютно нищо. Това с определения списък професии явно е стара информация – на моя договор му погледнаха първата страниця за 2 секунди общо – колкото да видят наричан по-долу за краткост Консултантът и това беше. Нищо съществено.

Та явно държавата ни е решила, че щом ще ѝ даваме пари – ще ги взема на драго сърце.

P.S. Тук е моментът да похваля Инк – агенция за преводи и лeгализация за бързите и качествени преводи.