Хм – тия дни Владо ме е помолил да участвам в инициативата, подета от Майк Рам. За какво по-точно става дума ли:
Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото. Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл.
Тъй – какво бих взел аз? Албумите са подредени… без ред – да не вземе някой да си вади някакви заключения.
Carl Orff: Carmina Burana – който не знае какво е това – бегом да се образова. Въпреки че едва ли има такива.
Richard Wagner: Der Ring Des Nibelungen – Вагнер е бил противоречива личност, творчеството му е нежелано в поне една държава, обаче тоя цикъл…
Metallica: Master of Puppets – най-добрият албум на групата, поне за мен. Старо, но златно.
Therion: Live in Midgård – въпреки, че по принцип не обичам Live албумите, този ми е любимия албум на Therion. А те пък са ми от любимите групи…
Liv Kristine: Deus Ex Machina – много, много любим албум.
Deine Lakaien: White Lies – това ще да е за моментите на отчаяние…
Любэ: Ребята нашего полка – това ще да е за моментите на маса…
Rammstein: Rosenrot – а това ще да е за като ни дойдат на гости други заточени – да им пуснем малко комерс…
17. януари 2008 at 9:15 pm
Разбрах,че има и друг Владо в сайта ти,така че се пиша с цялото си име-Владислав.
21. януари 2008 at 10:48 am
Ай, кой ще си носи на необитаемия остров Вагнер, „Der Ring Des Nibelungen“
Не е ли малко тежичък Вагнер?… (Имам спомени от „Летящия Холандец“, и то доста свежи… не от най-леката музика)
Аз доста по-лекички неща бих си приготвил… плюс MP3 player със слънчеви батерии
21. януари 2008 at 11:01 am
Е, Мишел, ти пък – колко тежат няколко CD-та?
21. януари 2008 at 6:07 pm
Дам, в такъв смисъл, музиката на Вагнер наистина не е тежка