Заглавието може и да ви се стори малко странно – ама четете бе хора. Взето е от книгите на George Martin – A Song of Ice and Fire или „Песен за огън и лед“, както са преведени на български.

С Надя ползваме продутките на Tefal – тигани, уок и тави са печене – от много време – поне от 7-8 години. Обаче забелязвам как качеството им прогресивно пада. Или поне на продуктите, които се внасят в България. А най-лошото е, че всичките ни тигани се скапаха едновременно – в рамките на 2-3 дни си отидоха (де факто) най-първият ни тиган, който сме си купували преди сигурно 8 години, когато живеехме в Студентски град, 2-та ми уок-а и последния тиган, който бяхме купили преди буквално дни и който се скапа точно на третото използване. Не знам как става тоя номер – с всичката ми домакинска посуда се отнасям еднакво зле и очаквах, че ще имам нормален цикъл на подмяна на посудата, но не би.

Всъщност най-първия ни тиган се държи все още – тефлоновото му покритие не е наранено, но пък постепенно загуби качествата си. Последните няколко дни си правя яйцата за закуска в него и се налага да ги ям бъркани – просто ако ги оставя „на очи“ залепват неимоверно и при опит да ги извадя така или иначе ставаха на бъркани… А последния тиган – за него просто нямам думи. Уж Thermospot, уж не знам си какво – използвах го два пъти, вадя го за третото му ползване – гледам на дъното има някаква капчица като от неизмита мазнина. Хм – забърсвам я и хоп – отдолу се показа алуминиевото дъно. Оказа се, че тефлоновото покритие се е издуло и аз тактично го откъснах. Уоковете пък се надраскаха, ама за това явно аз съм си виновен.

Всъщност отдавна бях хвърлил око на тиганите на испанската фирма Valira – просто ми изглеждаха по-солидни от тези на Tefal. Е – то си личи и по цената де – поне двойно по-скъпи от аналозите на Tefal. Та вчера с Надя, докато се мотаехме из City Centre Sofia, се озовахме пред магазина на третия етаж, в който ги продават. Купихме 3 тигана, аз си харесвах и един уок – ама истински – с две дървени дръжки и наистина почти част от сфера. Да ги изтествам тези, пък тогава ще видя дали го искам.

Иначе тиганите, поне на пръв поглед, са класа над Tefal. Продавачката ми обясняваше, че имали не-знам-какви-си песъчинки в тефлона, които позволявали използването на метални прибори за готвене. На мен друго ми направи впечатление – дръжката на тиганите не е закрепена към самия тиган с помощта на винтове, нитове и прочие, а е просто едно цяло с него. До тук добре. Снощи правихме едни филета от толстолоб с брат ми и Надя в един от новите тигани – не залепнаха, за разлика от тези на конкурентите им.

За съжаление нямаха чугунени тигани. А толкова исках да си купя. Някой да знае къде в София мога да намеря истински чугунен тиган?