Панаир на Книгата
Наистина е панаир. Ама не на книгата, за съжаление.
За уикенда с Надя имахме планове, но пък за сметка на това проверихме твърдението, че “животът е онова, което се случва, докато ти си правиш други планове за него”. Накратко - нищо от това, което бяхме планирали, не се осъществи. Но пък поне си починахме и си прекарахме добре. В плановете на Надя имаше среща с Дени, обикаляне по тяхному из техните си места и посещение на въпросния “Панаир”. Срещата им обаче се разсъхна, после с Надя решихме да излезем малко на пазар. Аз намазах от цялата история, защото се сдобих с хумидор, ама Надя не… Та за това нямах особено голям избор когато тя предложи да отидем на “панаира”. Е, опитах се да го отложа, но пък се оказа, че те го затваряли на следващия ден, така че наистина нямах голям избор.
Отидохме. Поначало НДК не ми е от любимите сгради - едно че е твърде грозна и нефункционална според мен, едно че има някакво мрачно излъчване, което леко те подтиска. Сигурно е проектирана от архитект от бюрото, проектирало и сградата на “Лубянка” в Москва. Както и да е. Влизаме вътре - вход 1 лв на човек. Малко странно ми се стори да се събира и входна такса при такова мероприятие, ама нейсе. Платихме си, дадоха ни много яки шаренки билетчета. На входа двамата младежи, които ги късаха, непрекъснато повтаряха, че “ученици, студенти, войници и пенсионери” влизат безплатно. Или нещо такова. Ей богу - колко хора влязоха безплатно по тая линия. Не че ми е за едното левче, ама е малко тъпо - може ли да сме толкова… не знам, не мога да намеря думата, но не е пестелив със сигурност.
Влизаме вътре. Наистина си е панаир - лудница отвсякъде. Хора, хора, хора… и още хора. Сергийките на издателствата (щото аз това не бих го нарекъл щанд - щандовете са на пазара за плодове и зеленчуци) са разположени на 3 етажа. Надя реши, че ще е най-добре да се качим на направо третия и да се спускаме надолу, разглеждайки. Качихме се, пробвахме да разглеждаме - не става. Около теб е такъв шум, такова бутане. А то и да имаше какво да се разглежда - опънали хората сергийки с по 4-5 книжки и това е. Продавачите и продавачките седнали на столчета, четат си книжки - да ти е жал да ги прекъснеш. Пред сергиите на тия пък, които са по-активни, се образували такива тълпи, че трябва да се сбиеш с някого, че да погледнеш изобщо какво продават.
Обиколихме третия етаж - нямаше нищо интересно. Слязохме на втория, позавъртяхме се и Надя предложи да си ходим. Веднага се съгласих, естествено. По пътя навън Надя видя щанда на Бард и ме попита дали искам да го разгледам. Е не, мерси - при тая тълпа и наличието на интернет за какво ми е да ходя да се бутам? Тръгнахме си.
Всъщност нещо ми убягва идеята на този панаир. Може би беше актуален навремето, когато бях първокурсник и може би ме блазнеше “панаирната отстъпка” от 10-20%. Ама сега? Сега толкова е “интернет отстъпката” на повечето български сайтове на продажба на книги, да не говорим за отстъпките, с които работи Amazon.com. Да, вярно е, че пазаруването на книги по Интернет не е същото, като пазаруването в книжарница, но пък и в София вече има достатъчно големи и приятни книжарници - Booktrading, Orange Centre, Хеликон. Може би уютът малко им куца, но пък поне го има в някаква степен. За разлика от въпросните сергии.
Мисля, че поне в обозримо бъдеще повече няма да се излъжа да посетя въпросния “панаир” отново.
P.S. А интериорът на НДК е… Нямам думи. Толкова захабен и неподдържан, че няма повече накъде.
6 коментара