Всъщност открих тази пура съвсем случайно – препоръча ми я младата дама, която беше на смяна в неделя в магазина на La Casa Del Habano в Sofia City Centre.
Каза, че това е любимата ѝ пура – нещо, което е достойно за отделна статия направо. Просто не са много продавачите и особено продавачките, които могат да те консултират и да дадат мнение от първа ръка – обикновено се задоволяват с обяснения от сорта на „Ами тези се купуват най-много“ или нещо от сорта.
Купих си 2. Самата пура е леко странна – продава се полуобвита в златисто фолио и много прилича на шоколадов бонбон Merci. Не знаех абсолютно нищо за тези пури, за това и не очаквах кой знае какво – прибрах се вкъщи, прибрах ги в хумидора. Оказа се, че пръстенчето е поставено върху фолиото и реших да го сложа върху самата пура. При което действие успях леко да повредя едната… Съвсем леко, наистина, но неприятно.
Към 16:30 Надя седна да гледа невероятните приключения на Gregory House, M.D. и към 17:00 реших, че така и така съм почнал – да взема да я гилотинирам повредената пура и да изгоря трупа ѝ. Речено – сторено. Налях си и малко уиски, седнах в кухнята. Навън вече беше тъмно, но реших да не паля лампата, а за осветление да използвам двете свещи на масата. Запалих ги, запалих си пурата.
По едно време се усетих, че пурата е вече преполовена, почти не съм се докосвал да уискито, а аз просто гледам в тъмното и се наслаждавам… За първи път една пура ми харесва толкова много, че изобщо да изключа всичко останало. И въпреки че по-късно вечерях, пих вино – към 3 сутринта в устата ми все още беше останал нейния вкус.
Ревю няма да пиша – все още не разбирам достатъчно. Но все пак пурата е много мека, с аромат на кафе с мляко. Доста нетипична, сравнена с останалите кубински пури, които съм пушил. А цената от 175 лв за 10 броя си е направо смешна – Cohiba Genios е 40 лв бройката.




декември 10th, 2007 at 12:56 pm
Хм, не обичам пури, но така, както си го описал, ми стана любопитно да видя някой ден тази Bolivar Gold Medal…
декември 10th, 2007 at 1:24 pm
Мишел – предполагам, че ще ти хареса. Не е като лулата, но е готино. И един съвет – ако си купуваш – помоли да ти я отрежат в магазина – предполагам нямаш гилотина
декември 24th, 2007 at 4:52 am
Чета това сладостно писание и ме наляга тъга. Защото преди промените в почти всяка будка на РЕП (!) се продаваха Partagas, Monte Christo, Romeo & Juliet, а цената им беше… 40- 60… СТОТИНКИ! Да пукна, ако ви лъжа! Хората от моето поколение сигурно също така помнят тези златни за пушачите времена. Спуквах се да пуша пури. Тютюни за лула имаше само в Corecom и там те струваха… 1 долар!
Но… Миналото- минало. За миналото съжаляват само плъховете и червените бабички.