Кръстопътища
Хм - от доста време не съм писал тук. Не че не ми се случиха разни неща - напротив. Но повечето от тях са прекалено лични или пък прекалено неподлежащи на описание.
Накратко - от 1 януари 2008 пътищата ни с досегашния ми работодател се разделят. От догодина ще пробвам да изкарвам парите за хляба и маслото като независим консултант. Е не точно независим в онзи смисъл, който обикновено се влага в превода на freelancer - естеството на работата ми (consultant on-site support) предполага работа на място при клиента - в неговия офис и с неговото работно време. Предполага и подходящо бизнес облекло (колкото и да не ви се вярва - да, имам и такова, пък и ми стои добре). Изобщо - пълна промяна. Освен в самата работа, разбира се, която е почти същата като тази, която извършвам в момента. За съжаление ще трябва да пътувам всеки ден до бизнес парка в Младост 4, което съчетано с бизнес облеклото прави леко невъзможна употребата на велосипед. Такъв е животът. Остават само съботите и неделите - поне докато навън се стъмва достатъчно рано.
Причините за смяната - ами не е особено трудно човек да се досети, че очаквам значително по-високи доходи, отколкото получавам в момента. Но не е само това. Работейки за ФТС се чувствам добре - нямам проблеми нито с работата, нито с колегите, нито с шефовете, нито с нищо. Работата ми е интересна, допада ми и изобщо всичко изглежда чудесно. Но все пак - след 4 години и 5 месеца се чувствам изчерпан и достигнал границата на възможностите, които настоящия ми работодател може да ми предложи в момента. Предизвикателствата, които ми поставяше работата преди няколко години вече са рутина, добре тренираните реакции надделяха над изследването на проблемите и работата взе да ми доскучава и омръзва по малко. Ето защо и почти не се поколебах да прегърна възможността за промяна, която се появи пред мен.
Всъщност ще напусна ФТС със смесени чувства. От една страна ще ми липсват всички и всичко - колегите, взаимоотношенията с тях, шефовете, клиентите, с които съм работил. Все пак хубавите ми спомени са много, много повече от лошите. А от друга - все пак започвам нещо ново, нещо, което би следвало да е по-добро.
Е - ще поживея, ще видя. За сега се очертава едно последно кратко пътуване до Нигерия - при клиентът, с който съм работил най-дълго - почти 3 години. За довиждане.
16 коментара