Призрачен град
София, 6:50 сутринта. Излизам от вкъщи и се отправям към гаража.
Докато заключвам ми е странно тихо. Чувам автомобилен двигател, но приглушено, някъде далеч. Излизам. Обгръща ме бяла мъгла. Уличните лампи светят меко.
Стоя на тротоара пред вратата. Чудя се дали изобщо да ходя до гаража. В тая мъгла като нищо някой ще ме отнесе. Ма пък ако не се накарам на 30, кога? На 40 ли? Тръгвам на ляво.
7 часа. Заключвам гаража и тръгвам. Непривично пусто е. Няма коли, няма пешеходци. Излизам от Вишнева на Свети Наум. Отново никой - странно.
Спускам се. Пресичам Черни Връх. Само една кола ме е задминала. При това бавничко и с голям толеранс. Всичко е млечно бяло и тъмно сиво. Други цветове няма. Все едно съм във филм на ужасите. Черно-бял.
Всичко е като на забавен каданс. Автомобилите се движат бавно и внимателно. Шофьорите са много толерантни. Пред мен пъпли един 102. Пъпли. Изпреварвам го!!! Не мога да повярвам!
Разбира се, накрая се намери кой да развали впечатлението, ама…
И снимки няма. За съжаление. Но пък денят започна интересно.
11 коментара