София, 6:50 сутринта. Излизам от вкъщи и се отправям към гаража.
Докато заключвам ми е странно тихо. Чувам автомобилен двигател, но приглушено, някъде далеч. Излизам. Обгръща ме бяла мъгла. Уличните лампи светят меко.
Стоя на тротоара пред вратата. Чудя се дали изобщо да ходя до гаража. В тая мъгла като нищо някой ще ме отнесе. Ма пък ако не се накарам на 30, кога? На 40 ли? Тръгвам на ляво.
7 часа. Заключвам гаража и тръгвам. Непривично пусто е. Няма коли, няма пешеходци. Излизам от Вишнева на Свети Наум. Отново никой – странно.
Спускам се. Пресичам Черни Връх. Само една кола ме е задминала. При това бавничко и с голям толеранс. Всичко е млечно бяло и тъмно сиво. Други цветове няма. Все едно съм във филм на ужасите. Черно-бял.
Всичко е като на забавен каданс. Автомобилите се движат бавно и внимателно. Шофьорите са много толерантни. Пред мен пъпли един 102. Пъпли. Изпреварвам го!!! Не мога да повярвам!
Разбира се, накрая се намери кой да развали впечатлението, ама…
И снимки няма. За съжаление. Но пък денят започна интересно.
22. ноември 2007 at 8:25 am
Като изключиш 102, колата и мъглата, останалото е като в „28 Days Later“
22. ноември 2007 at 11:01 am
При мен въпреки мъглата беше лудница. Не обичам да карам в такива дни…
22. ноември 2007 at 11:06 am
Много красиво си го описал града с паднала над него мъгла…
Аз обичам такова време… призрачно е (малко приказно)…
22. ноември 2007 at 12:17 pm
Привет, „блогващия за Призрачния град“,
Днес на обяд (12:00) на улица „20-ти април“ май ми се стори че се разминахме с теб, освен ако нямаш двойник който много прилича на теб и носи фанелка с надпис на немски:
„Danke fuer Nichts“
?
22. ноември 2007 at 1:27 pm
Ами аз съм бил
Хахаха – да не си бил ти тоя, дето си свали шапката и ме гледаше като извънземно?
22. ноември 2007 at 2:14 pm
Мдааааааа… Не съм те гледал като извънземно, казах си „Това насреща ще да е Даниел – блогърът…. Хм, ако пък не е той, май много прилича на него… Ако е той, може пък да ме познае, хмммм…“ и така се разминахме… та реших поне в коментар тук да те питам, дали все пак не си бил ти?
Явно ще се наложи да си update-на снимката в блога, щом не могат да ме познаят, дори и когато гледам като извънземно…
22. ноември 2007 at 2:45 pm
Ами не… Просто вече ми писна разни хора да ме зяпат като вървя по улицата и не обръщам внимание на околните
Колегите забелязаха, че ме гледаш странно, като че ме познаваш от много отдавна, ама не си ме виждал от сума време. Явно са били прави… Отчасти 
Ми следващия път се обади като ме видиш!
22. ноември 2007 at 4:23 pm
Хехе, оки
Ти в събота май на колоездене за садене на дръвчета отиваш, а? Ако не е около нулата (както е сега), а мъничко по-топло, може и ние да се навием (с колела), но ще видим…
22. ноември 2007 at 4:26 pm
Айде и ти сега. Е не е пък чак толкова студено. Още повече, че саденето е от 11 – ако тръгнете в 9 ще е достатъчно топло вече…
23. ноември 2007 at 12:22 pm
Eh che hubawo zuchi… Pochti kato na film teche…
Pozdrawi!