Crypto and The Bombe Светът и скритите неща

Няколко неща…

…които мразя у теб.

Добре де - мразя едва ли е точната дума - аз мразя малко неща. Даже в момента не се сещам нито едно от тях. Но все пак има неща, които (несъзнателно) вършиш и които ме изкарват извън нерви. Надявам се, че не ми личи. Ти също.

Мразя когато ми задаваш въпрос, чийто отговор не искаш да чуеш. Ами какъв е смисълът да ми го задаваш тогава? Реши дали искаш да чуеш това, което мисля, или изобщо не ме питай.

Мразя когато ми искаш съвет за нещо, което вече си решил. Извинявай, ама това е много, много глупаво. Още повече мразя, когато се държиш така, все едно аз трябва да те убеждавам в позицията си. Проблемът си е твой, изборът също. Питаш ме как бих реагирал аз в подобна ситуация - не търси одобрение за своето решение. Или поне си задай въпроса по правилния начин.

Мразя когато не можеш да зададеш въпроса си правилно. След като опираш до моето мнение, то бъди така добър да започнеш от начало и да ми кажеш какво точно искаш и защо го искаш. Може би идеите, които имаш, не са правилни. Иначе вече щеше да си свършил и изобщо нямаше да ме питаш, нали?

Мразя когато искаш съвет от мен, но скриваш важна информация. Може нещо да ти се струва маловажно, но, както и малко по-горе, ти си този, който не може да се справи с проблема и явно не си ти човекът, който може да определи кое е важно да знам и кое - не.

Не обичам да закъсняваш за среща. Особено когато ти си определил часа и мястото. Но все пак сме хора - всичко се случва. Но мразя когато закъсняваш, аз ти се обадя и ми кажеш, че идваш след 3 минути. А пределно ти е ясно, че ще дойдеш след 13. Мислиш, че ме караш да се чувствам по-добре ли? Грешка - караш ме да беснея. Вътрешно.

Когато закъсняваш за една среща мразя да не си чуваш телефона. Не е много далеч от ума, че може би ще искам да ти се обадя, че може би ми се е наложило да се преместя 20 метра вляво или нещо такова. И не е някакво неописуемо усилие да обръщаш внимание и на малкото нещо в джоба си, нали?

Мразя когато батерията на телефона ти е изтощена. Живеем в 21 век (ако не си забелязал), контакти и зарядни има практически навсякъде. Едва ли е толкова сложно да си зареждаш телефона веднъж на всеки 3-4 дни.

Мразя когато не ме слушаш. Особено ако на следващия ден се окаже, че аз съм бил прав, а ти ми предаваш моите думи като някакво свое велико откритие.


9 коментара

Абе все пак да мисля, че да спиш с жени е по-добрия избор

Изпратен от Emin Bei на 13 ноември 2007 @ 8pm

А?

Изпратен от Даниел Панев на 13 ноември 2007 @ 8pm

Хахаха, Емин Бей как те натовари само … :)

Изпратен от Георги на 13 ноември 2007 @ 10pm

“Мразя когато ми искаш съвет за нещо, което вече си решил.”

:-) Аз пък за това най-много те ценя. Обичам да съм решила нещо, да се обърна към теб, да видя една тотално противоположна на моята позиция позиция и да осъзная колко глупаво действам в момента. :-)

Стига си мразил. :-) Идвам след три минути. :-)

Изпратен от chinuk на 14 ноември 2007 @ 7am

“Мразя когато не ме слушаш. Особено ако на следващия ден се окаже, че аз съм бил прав, а ти ми предаваш моите думи като някакво свое велико откритие.”

Клише: Взе ми го от устата :) Това наистина ме вбесява в 99 от 100 ситуации.

P.S. Честит нов Блог!

Изпратен от Кака на 14 ноември 2007 @ 11am

Телефоните са зли, не го мрази за неща, свързани с тях. :)

Изпратен от invertedquestionmark на 14 ноември 2007 @ 5pm

Мразя, когато ме будиш сутрин рано, за да ме питаш къде ти е тениската/гащите/чорапите/старите кецове/ключовете за колата…..

Изпратен от Надя Славова на 16 ноември 2007 @ 8am

ОК - мразя като не ставаш за работа :-D

Изпратен от Даниел Панев на 16 ноември 2007 @ 8am

Мили, нещо не си разбрал - работния ден започва от 9:00, не от 7:00 :-)

Изпратен от Надя Славова на 16 ноември 2007 @ 8am

Оставете коментар

Зимен ден L-Klasse